През 1110 г. е било почти невъзможно да се види Луната в нощното небе над Северното полукълбо. Естественият спътник на Земята е бил скрит зад непроницаем облак вулканична пепел.
Досега се смяташе, че Луната „изчезва“ в резултат на изригване на вулкан Хекла. Нови проучвания установяват, че самостоятелно изригване на Хекла не може да причини събитие с подобен мащаб.
Палеоклиматологът Себастиен Гийе от Университета в Женева (Швейцария) и екип учени под негово ръководство са проучили наличните до момента хипотези. По тяхно мнение -„изчезването на Луната в Европа“, наблюдавано от 1108 до 1110 г., по всяка вероятност се дължи на серия вулканични процеси и мощно изригване на вулкана Асама в Япония.
Изригването води и до тежко застудяване, продължило няколко години в Европа след 1109 г., за което също има исторически сведения.
„Изчезването на Луната“ от този период е добре известно в историята на астрономията, но изследователите никога не са предполагали, че то може да се дължи на огромно количество изпуснати в стратосферата вулканични аерозоли.
Някогашният вулканичен катаклизъм е установен с пробонабиране на ледени ядра от ледници в Гренландия. Установено е, че ледените ядра от преди 900 г. съдържат сериозно количество серни аерозоли, продукт на вулканични процеси.
Учените в крайна сметка дават нова хипотеза – серия вулканични изригвания в различни части на планетата, за които има категорични доказателства, са станали причина за „скриването на Луната“, но и години на изключително слаби реколти и глад за хората, живели по това време.
Източник: Climatic and societal impacts of a “forgotten” cluster of volcanic eruptions in 1108-1110 CE, Sébastien Guillet et al, Scientific Reports, DOI: https://doi.org/10.1038/s41598-020-63339-3
