Земята е на 12 000 светлинни години от вероятен извънземен разум

1 882
Снимка: Грег Ракози | Unsplash

Интелигентен живот може да съществува на около 12 000 светлинни години от Земята. Това е извод на екип учени от Лабораторията за реактивно задвижване (JPL) на НАСА, воден от Джонатан Джианг.

С помощта на компютърно моделиране е създаден триизмерен модел на спиралната галактика Млечен път, в която се намира Слънчевата система. Моделът симулира вероятността за абиогенеза на подобни на Земята планети.

През последните години на проучвания се появиха редица интересни планети-кандидати, намиращи се в „галактическа обитаема зона“, където е възможно узряване на условия за възникване на живот. Обитаемата зона е районът около звезда, където течната вода може да съществува на повърхността на планета. Земята е основният пример, използван за база на десетки изследвания.

Още през 1983 г. съветските астрономи Леонид Марочник и Лев Мухин предполагат, че технологични цивилизации могат да се появят в „пояса на живота“, който според тях се намира около центъра на нашата галактика.

Екипът на Джианг развива тази теория, оценявайки и необходимото време за излизане от първичната биотична супа на органичните молекули, както и колко бързо еволюцията може да ги превърне в интелигентен живот и най-важно – възможността този интелигентен живот да се самоунищожи.

Моделът възпроизвежда астрофизичните характеристики на Млечния път, влючително разпространението на звездите и подобни на Земята планети, както и скоростта, с която звездите умират при експлозии на свръхнова.

Свръхновите играят решаваща роля, защото действат като стерилизационни събития, разрушават атмосфери, разграждат сложни органични молекули и убиват жизнените форми.

Но и след свръхнова, животът може да се появи отново в обитаеми райони. Така в някои части на галактиката се създава любопитна възможност за наличие на извънземен интелект.

Екипът предполага, че там, където условията позволяват, абиогенезата е възможна. След това те моделират две възможности – че това се случва винаги или с вероятност 1, или че се случва рядко с вероятност 10^-6 на 1 милион години. Учените се основават на факта, че знаем за поне едно подобно събитие – на Земята.

След това екипът симулира необходимото време животът да се появи след настъпване на абиогенезата. На Земята това е отнело около 3 милиарда години. Така че изследователите разработват модел, за да изследват случаите, когато животът възниква след 1, 3 или 5 милиарда години.

И накрая, те включват възможността интелигентните цивилизации да се самоунищожат с вероятност от 0 до 0,99.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК, ЗА ДА ПОЛУЧАВАТЕ НАЙ-НОВОТО ОТ DEO

От всички тези възможности моделът прогнозира, че най-вероятно интелигентен живот ще се появи след около 8 милиарда години в регион с форма на поничка, на около 13 000 светлинни години от центъра на Млечния път или на около 12 000 светлинни години от нашата планета.

Джианг уточнява, че целта на изследването не е да се даде вероятен точен брой на интелигентни извънземни цивилизации, а по-скоро да се направи всеобхватна галактическа картина, проследяваща потенциалната склонност към растеж на интелигентен живот в продължение на около 20 милиарда години.

Според модела на учените от JPL, някои фактори имат по-голямо влияние върху възникването на живота. „Установихме, че [вероятността за унищожение] е най-влиятелният параметър, определящ количеството и възрастта на галактическия интелигентен живот“, казват Джианг. „Нашите резултати показват, че нивото на извънземен интелект в крайна сметка ще достигне равновесие между раждането и смъртта на интелигентния живот при приблизително 20 млрд. години“.

Учените извеждат и някои любопитни резултати. Галактиката е на около 13 милиарда години и Земята се намира на около 25 000 светлинни години от нейния център. Това е единственият известен пример за обитаема планета, която е домакин на интелигентен живот и въпреки това ние не се намираме в рамките на региона или времевата рамка, в които моделът на учените прогнозира, че животът е най-вероятен.

Това има важни последици за търсенето на извънземен интелект. Като начало екипът на Джианг предлага астробиолозите да насочат търсенето на живот към центъра на галактиката. Учените подчертават, че това не означава да се спре търсенето в други части на галактиката.

Тяхната симулация предполага, че „най-интелигентният живот в нашата галактика“ в момента трябва да е млад. Това означава, че би било трудно неговото откриване или възможността за общуване, което според учените дава обяснение и защо вече не не е осъществен контакт.

Публикациите в DEO представят на достъпен език научните разработки на авторите.
Източник: A Statistical Estimation of the Occurrence of Extraterrestrial Intelligence in the Milky Way Galaxy: arxiv.org/abs/2012.07902

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК, ЗА ДА ПОЛУЧАВАТЕ НАЙ-НОВОТО ОТ DEO

Последни новини

Кобалт-паладиеви катализатори за хидрогениране на въглероден оксид разработват наши учени

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е
Чети още...

Продължава затоплянето на Световния океан

За трета поредна година растат средните отчетени температури в Световния океан, сочи ново проучване, съобщава новозеландският сайт Stuff. Учени от 14 изследователски институции участват в събирането и анализирането на данните.
Чети още...

България намаля с над 800 хил. души за 10 години

Населението на България сега е 6.5 млн.души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил.души (11.5%). Данните бяха представени от Националнаия статистически институт като предварителна оценка на преброяването, проведено септември-октомври
Чети още...

Ледникът на Страшния съд изчезва по-бързо от очакванията

Учени проучват последствията от бързото топене на арктическия ледник Туейтс, съобщи Асошиейтед прес. Екип от 32-ма изследователи тръгна на мисия към "мястото в света, до което е най-трудно да се достигне", за да могат по-добре да
Чети още...

Български студенти проектират космическо летище

Космическо летище, на което робот се грижи за медицинските нужди на пътниците в космическите самолети. Това е единият от трите проекта на студентски екип от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", които участват в конкурс на Европейската космическа
Чети още...

Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна
Чети още...

Умереното влагане на хмел в бирата е по-благоприятно за повишаване на нейните биоактивни компоненти

Продължават научните експерименти за повишаване на антиоксидантния капацитет на пивото от българските учени, които тази година празнуват 65-та годишнина от създаването на родната пивоварна наука. Един от най-активните научни екипи в
Чети още...

София е изложена на нива на замърсяване, които са сред най-високите в Европа

Най-старите дизелови автомобили, сертифицирани по стандарти за емисии Евро 4 (Euro 4) или по-стари (дизелови превозни средства, регистрирани преди 2011 г.), са отговорни за 56 процента от общите емисии на азотен оксид (NOx) и за 85 на
Чети още...

Изчезващите господари на Дунав – есетрите

В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви есетри. Оцелели през последните 200 милиона години, днес тези
Чети още...

Омикрон има особено голям брой мутации

Варианти на коронавируса, предшестващи Омикрон, вероятно са съществували отдавна, заяви съоткривател на новия вариант, цитиран от ДПА. "Според сегашните ни информация, ранна форма на Омикрон се е оформила като отделен тип още преди
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More