Уникално проучване идентифицира по руините на раннохристиянската базилика на ул. „Хан Крум” най-малко три сеизмични събития, настъпили в интервал от 100 години (от началото на V в. до началото на VI от н.е.). Новите разкрития помагат за по- точната оценка на сеизмичната опасност във Варна, тъй като региона на Черно море има епицентрове с голям магнитуд.
Уникално за страната ни проучване установи неизвестни досега в историята силни земетресения, които са сполетели Варна в древността. Доказват ги намерените признаци на сеизмични деформации по руините на ранно-християнската епископска базилика на ул. „Хан Крум”. Сензационното откритие бе направено по време на експедицията на наша територия на екип от български и руски учени, която събра исторически, архео-сеизмологични и палео-сеизмологични данни за силни земетресения по морското ни крайбрежие. Това заяви пред Maritime.bg доц. д-р Орлин Димитров от секция „Морска геология и археология” в Института по океанология при БАН. Той е ръководител от българска страна на съвместното изследване, а за консултант е привлечен известният проф. Бойко Рангелов от Минногеоложкия университет. От руска страна участвали авторитетни учени начело със световно признатия проф. Рогожин от Института по физика на Земята към Руската академия на науките – партньор на ИО-БАН в това изследване. В експедицията по нашите земи се включили проф. Андрей Коржанков, доц. Александър Овсюченко и ас. Александър Ларков. Доц. Димитров изреди имената им, за да подчертае, че елитарен по мащабите си чуждестранен институт извършва първи по рода си важни изследвания, съвместно с наши учени, което е признание за доброто равнище на българската научна мисъл.
Подобни сложни изследвания
(археологически, палеосеизмологичен, придружени от сеизмотектонски) се използва за първи път в България . Уникалното в случая е прилагането на комплексен анализ на геофизични, геоложки и археоложки данни, за да бъде направена оценка на факти, неизвестни досега на науката, оказали влияние върху земетръсната опасност на морския град – обясни доц. Димитров. По неговите думи първата им задача била да се идентифицира генезисът на деформациите в археологическия обект. Идентифицирани са най-малко три сеизмични събития, настъпили в интервал от 100 години (от началото на V в. до началото на VI от н.е.). Съдейки по кинематичните показатели в строителните конструкции, изработени от качествени каменни блокове, източникът на сеизмични движения се е намирал северно-североизточно от базиликата. Силните сеизмични вибрации, очевидно се разпространили от югозапад. Техните огнища са разположени по сеизмично активни разломи северно и южно от Варна.
Какви са разкритите факти?
Базиликата на ул. Хан Крум е най- големият и най-представителен ранно християнски храм във Варна и е служила като основна епископска църква в Одесос през ранно византийската епоха – каза археологът Александър Минчев. Той е посветил голяма част от работата си върху нейното изследване и сега неговата помощ се оказа неоценима за откриването на неопровержими доказателства за неизвестни земетресения в морския град.
В хода на изследването беше забелязано, че частично запазеният фундамент на най-ранната църква (от края на IV или началото V в. ) е деформиран, а в северната му част има голяма цепнатина. Подобни щети на сградите са резултат от силни земетресения. Долните части на строителната конструкция се изместват заедно с почвата по посока на съответните сеизмични движения, докато горните остават на място, поради инерцията – обясни археологът. Пукнатините, пронизващи няколко съседни блока или цяла стена, показват силно земетресение, тъй като появата им изисква значителна енергия за преодоляване на пространството между тях.
По време на земетресенията базиликата е била силно повредена и разрушена. Най-вероятно локалният интензитет на сеизмичните вибрации е достигнал до магнитуд 9-а степен по скалата на Рихтер. Интензивността им се повишила от неблагоприятните почвени условия при строителството на базиликата.
Впрочем освобождаването на огромно количество сеизмична енергия за кратък период от време (около 100 години) в един регион не е изненадващо. Подобни случаи има и в световната сеизмология – поясни доц. Димитров. Той даде за пример как само за 26 години (от 1885г. до 1911 г.) в Северен Тиен Шан станали четири много силни земетръса. И предполага, че по-нататъшните им проучвания на други археологически обекти на Варна и Североизточна България ще установят с по-голяма точност броя на силните земетресения от ранното Средновековие, както и възрастта им.
Това, което довчера е било само в хипотезите, сега става неопровержимо доказателство. Разкритията по руините на ранно-християнската базилика хвърлят светлина върху за неизвестни досега земетръси във Варна. И дават възможност да се направи много по- голяма детайлизация на земетръсната опасност в отделните части на територията на морския град- категоричен е доц. Димитров. Направените разкрития ще помогнат и за по- точната и подробна оценка на сеизмичната опасност на Варна. Нещо твърде съществено. Защото съвременната сеизмична активност в България показва, че в региона на Черно море има епицентрове с голям магнитуд, които могат да предизвикат силни земетресения.
Малко предистория.
Експедицията на българските и руски учени тръгна с малко необичайна цел – сподели доц. Димитров от ИО- БАН, чиято научна специалност е геотектониката, тоест земетресенията и другите природни бедствия. Трябваше да изучим последствията от силни земетресения в крайбрежните зони на България и на Таманския полуостров (западен Кавказ). Това го направихме, като проучихме следите на пораженията от тези катастрофични явления върху древните крепости и на други артефакти. Знаем на кои места могат да бъдат генерирани земетресения, дори и цунами с опасни последици за крайбрежните райони. С новите данни, които в момента събираме ще направям допълнение към картите на сеизмичното райониране на територията на България и на Таманския полуостров- допълни ученият.
Имало нещо символично в старта на експедицията от Таманския полуостров; там е била Велика България на хан Кубрат, там се намират руините на древния град Фанагория, столицата на старите българи. Наред с потвърждението на вече познатите ни земетресения в миналото, следите по артефактите на полуострова им дали информация и за други неизвестни досега природни бедствия, което им дало основание да очакват и други нови разкрития.
През вторият етап на съвместното изследване проведохме експедиция по нашето северното Черноморие – продължи доц. Димитров. Той подчерта, че не случайно са тръгнали от Дуранкулашкото антично селище. Имало обосновани предположения, че там артефактите са по-стари от тези във Варненския халколитен некропол. И дори, че това е може би едно от най-древните селища в Европа. От следите, които са открили по руините и след консултации с археолога от Историческия музей в Добрич, Тодор Димов учените могли да направят точната датировка в историческо време на ставалите мощни земетръси, като ги съпоставили с вече установените данни по време на експедицията на Таманския полуостров. Оказало се, че за някои от природните катаклизми, за които открили следи по артефактите няма никакви сведения в древните хроники.
Продължили експедицията на нос Калиакра, където също открили много данни в потвърждение на вече установени земетръси.
Един от следващите много интересни обекти се оказа раннохристиянската базилика на ул. „Хан Крум”- допълни доц. Димитров. И отново подчерта голямата помощ, която има оказа варненският археолог Александър Минчев, за да стигнат до новите важни изводи за станали земетръси във Варна.
По време на нашите изследвания по различни археологически обекти със сигурност фиксирахме и следи от вече известното земетресение, станало близо до Варна през 543 година и нанесло тежки поражения върху самия град. Тогава той бил залят и от вълна тип цунами- каза още доц. Димитров.
В тази връзка той сподели за един много любопитен факт, свързан с
битката на Владислав Варненчик
с османските нашественици край Варна през 1444 г. По данни на летописци същата тази година тук е станало голямо земетресение – сподели ученият и допълни: – Моят колега проф. Бойко Рангелов, който отдавна се занимава с такъв тип изследвания, твърди (а и други учени са на същото мнение) и не е лишено от логика, че това е станало точно по време на битката, в която първоначално рицарите на полския крал имали преимущество над турската войска, но по късно след обяд претърпели поражение. Според него земетресението било посрещнато като знак, че Бог е против войската на крал Владислав. Рицарите са били силно религиозни, получили са психически шок, дезорганизарали се и в резултат на това турската войска става по агресивна и успява да ги победи.
Така че разкритите земетресения дават много нова информация, която е много
интересна за туристите и гостите на Варна –
подчерта ученият. Тя ще помогне за по-широкото популяризиране на морските ни курорти. Новите исторически данни, които събираме ще бъдат предоставени на бизнеса и екскурзоводите ще могат да ги изнасят, като интересна информация на туристите, а туроператорите да привличат нови чуждестранни летовници по родното Черноморие.
В случая най-важното е, че информацията, която събрахме по новия, неприлаган до сега у нас метод, ще бъде изключително полезна по отношение на земетръсната устойчивост на нашето крайбрежие. Тя ще се има предвид при всяко ново проектиране и строителство. Ще помогне и в борбата са опасностите от активизиране на свлачищата, които са голям проблем за крайбрежието ни – добави доц. Димитров.