Мега-земетресения предизвикват затоплянето в Арктика?

1 345
Снимка: Кейси Матиас | Unsplash

Поредица големи земетресения може да стоят зад бързото затопляне на Арктика. Това е извод от изследване на геофизика Леополд Лобковски от Московския физико-технически институт.

Глобалното затопляне е сред основните проблеми, пред които е изправена съвременната цивилизация. Общото схващане е, че то е причинено от човешката дейност, отговорна за увеличаване концентрацията на парникови газове в атмосферата. Този възглед обаче не обяснява защо температурите понякога се покачват доста рязко.

В Арктика един от факторите, задвижващи затоплянето на климата, е освобождаването на метан от вечната замръзналост и метастабилните газови хидрати в шелфовата зона. Откакто изследователите започнаха да наблюдават температурите в Арктика, отчитат два пика: първо през 20-те и 30-те години, а след това от 1980 г. до днес.

Лобковски изказва хипотеза, че необяснимите резки температурни промени може да са предизвикани от геодинамични фактори. По-конкретно той посочва поредица големи земетресения в Алеутската дъга, която е най-близката сеизмично активна зона до Арктика.

За да провери своята хипотеза, Лобковски отговоря на три въпроса. Първо – дали датите на големи земетресения съвпадат с температурни скокове? Второ, какъв е механизмът, който позволява на литосферните смущения да се разпространяват на повече от 2000 километра от Алеутските острови до района на арктическия шелф? Трето, как тези смущения засилват отделянето на метан?

Оказа се, че Алеутската дъга наистина е била мястото на две серии от големи земетресения през 20-ти век. Всяка от тях предшества рязко повишаване на температурата за около 15 до 20 години.

Моделът, използван от изследователя, потвърждава, че земетресения в Алеутската дъга могат да имат влияение в Арктика.

За да отговори на третия въпрос, изследователят предлага следното обяснение: Пристигащите в зоната на шелфа деформационни вълни причиняват незначителни допълнителни напрежения в литосферата, които обаче са достатъчни, за да нарушат вътрешната структура на метастабилните газови хидрати и вечната замръзналост, съхраняваща уловения метан. Това освобождава метан във водата на шелфа и атмосферата, което води до затопляне на климата в региона поради парниковия ефект.

„Съществува ясна връзка между големите земетресения в Алеутската дъга и фазите на затопляне на климата. Съществува механизъм за физическо предаване на напреженията в литосферата със съответните скорости. И тези допълнителни напрежения са способни да унищожат метастабилните газови хидрати и вечната замръзналост, освобождавайки метан. Всеки от трите компонента в тази схема е логичен и има математическо и физическо обяснение. Важно е, че обяснява известен факт – резките температурни аномалии в Арктика – който остана неизвестен при предишните модели“ коментира ученият.

Лобковски подчертава, че неговият модел предстои да бъде широко дискутиран в научните среди, вероятно да бъде подобрен, както и, че има още много работа, за да се потвърди или отхвърли хипотезата.

Страница на Леополд Лобковски

Източник Geosciences 2020, 10 (11), 428

Последни новини

Найлонови торбички за външни настилки?

Египетски стартъп си е поставил за цел да превърне повече от пет милиарда найлонови торбички в плочки, по-твърди от циментовите, предаде Ройтерс, информира БТА. Така ще се справи с два проблема - тоновете отпадъци, навлизащи в
Чети още...

Изпратихме най-топлата зима в България за последните 135 години

Изминалата зима е най-топлата в България за последните 135 години - откакто у нас се правят метеоролични изследвания, и втората най-топла зима в Европа за последните 44 години. Това коментира климатологът гл. ас. д-р Симеон Матев от
Чети още...

Експерти: плаващите панели могат да осигурят една трета от световното електричество

Германски инвеститор наскоро изрази проучвателен интерес в изграждането на най-големия в Европа плаващ фотоволтаичен парк в България Плаващите слънчеви панели биха могли да генерират близо 10 000 тераватчаса електроенергия годишно
Чети още...

Юпитер, Меркурий, Венера, Уран и Марс ще се подредят в дъгова формация

Юпитер, Меркурий, Венера, Уран и Марс ще се подредят в дъгова формация в нощите от 25 до 30 март заедно с Луната, предаде „Сайънс Алерт“. Юпитер обаче може да потъне в залеза и да се изгуби в слънчевата светлина след 28-и, така че
Чети още...

626 нови растителни и животински вида откриха в Австралия

Миналата година в Австралия са открити повече от 600 нови биологични вида, показват правителствени данни, цитирани от Синхуа, предаде БТА. Според последното Проучване на австралийските биологични ресурси (ПАБР), което беше публикувано
Чети още...

Все още имаме шанс да предотвратим най-тежките бъдещи вреди от изменението на климата

Обобщението на деветгодишната работа Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени (IPCC) прозвуча днес като напомняне за необходимостта човечеството най-накрая да предприеме радикални действия през настоящото
Чети още...

Космическото замърсяване има „драматични“ последствия за професионалната астрономия

Хоризонтът на астрономите се затваря: космическото замърсяване, причинено от увеличаването на броя на сателитите в орбита, пречи на наблюденията на телескопите до степен да застраши бъдещето на професията, предупреждават изследвания,
Чети още...

Все повече коралови рифове страдат от недостиг на кислород

По-голямата част от общо 32 изследвани коралови рифа по света страдат от ниски нива на кислород поради глобалното затопляне, а заплахата за морските екосистеми се очаква да се задълбочи, сочи проучване, цитирано от ЮПИ. Резултатите
Чети още...

Човечеството днес тежи общо около 390 млн. тона

Общото тегло на дивите сухоземни бозайници на Земята - от слонове до бизони и от елени до тигри - сега е по-малко от 10 % от общото тегло на мъжете, жените и децата, живеещи на планетата, съобщи в. "Обзървър", позовавайки се на учени
Чети още...

Продължителността на съня е значително свързана със субективното здраве и щастието

Качеството на съня е много по-значимо за качеството на живота, отколкото продължителността на съня. Това установи проучване на чешки изследователи, публикувано в изданието със свободен достъп PLOS ONE, съобщи „Нюросайънс нюз”.
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More