Поредица големи земетресения може да стоят зад бързото затопляне на Арктика. Това е извод от изследване на геофизика Леополд Лобковски от Московския физико-технически институт.
Глобалното затопляне е сред основните проблеми, пред които е изправена съвременната цивилизация. Общото схващане е, че то е причинено от човешката дейност, отговорна за увеличаване концентрацията на парникови газове в атмосферата. Този възглед обаче не обяснява защо температурите понякога се покачват доста рязко.
В Арктика един от факторите, задвижващи затоплянето на климата, е освобождаването на метан от вечната замръзналост и метастабилните газови хидрати в шелфовата зона. Откакто изследователите започнаха да наблюдават температурите в Арктика, отчитат два пика: първо през 20-те и 30-те години, а след това от 1980 г. до днес.
Лобковски изказва хипотеза, че необяснимите резки температурни промени може да са предизвикани от геодинамични фактори. По-конкретно той посочва поредица големи земетресения в Алеутската дъга, която е най-близката сеизмично активна зона до Арктика.
За да провери своята хипотеза, Лобковски отговоря на три въпроса. Първо – дали датите на големи земетресения съвпадат с температурни скокове? Второ, какъв е механизмът, който позволява на литосферните смущения да се разпространяват на повече от 2000 километра от Алеутските острови до района на арктическия шелф? Трето, как тези смущения засилват отделянето на метан?
Оказа се, че Алеутската дъга наистина е била мястото на две серии от големи земетресения през 20-ти век. Всяка от тях предшества рязко повишаване на температурата за около 15 до 20 години.
Моделът, използван от изследователя, потвърждава, че земетресения в Алеутската дъга могат да имат влияение в Арктика.
За да отговори на третия въпрос, изследователят предлага следното обяснение: Пристигащите в зоната на шелфа деформационни вълни причиняват незначителни допълнителни напрежения в литосферата, които обаче са достатъчни, за да нарушат вътрешната структура на метастабилните газови хидрати и вечната замръзналост, съхраняваща уловения метан. Това освобождава метан във водата на шелфа и атмосферата, което води до затопляне на климата в региона поради парниковия ефект.
„Съществува ясна връзка между големите земетресения в Алеутската дъга и фазите на затопляне на климата. Съществува механизъм за физическо предаване на напреженията в литосферата със съответните скорости. И тези допълнителни напрежения са способни да унищожат метастабилните газови хидрати и вечната замръзналост, освобождавайки метан. Всеки от трите компонента в тази схема е логичен и има математическо и физическо обяснение. Важно е, че обяснява известен факт – резките температурни аномалии в Арктика – който остана неизвестен при предишните модели“ коментира ученият.
Лобковски подчертава, че неговият модел предстои да бъде широко дискутиран в научните среди, вероятно да бъде подобрен, както и, че има още много работа, за да се потвърди или отхвърли хипотезата.
