Нови изследвания дават по-пълна представа за начина на хранене на един от най-дребните по размер китове – Южен малък ивичест кит (Balaenoptera bonaerensis), съобщава Ройтерс.
Бозайникът със сравнително малки размери (около 8 метра дължина) е представител на подразреда на беззъбите китове, в който по ирония влиза и синият кит – най-голямото животно на света днес, достигащо дължина до 30 метра. Мъникът също така е и сред най-загадъчните китове поради своя твърде отдалечен и студен хабитат, което затруднява изучаването му.
Новите изследвания се фокусират върху поведението за набавяне на храна, наречено „хранене с набези“, което дребният бозайник споделя с другите представители на групата на китоподобните, а именно ивичестите китове. Тези животни улавят плячката си предимно чрез загребващи набези напред. При тях те изтласкват туловището си с огромна сила напред с отворена уста и поглъщат голямо количество храна и морска вода. След това бозайниците използват филтърната си система, действаща като гигантско сито, което им позволява да се отърват от излишната вода. Изследването установява, че южният малък ивичест кит има най-малкия възможен размер на тялото, който му позволява да улови достатъчно храна, за да оцелее, използвайки тази стратегия на хранене.
„Това дава отговор на неизвестен досега въпрос – защо всички беззъби, филтриращи китове са големи и защо няма, например, китове с размер на делфин“, казва професорът от Станфордския университет Дейв Кейд, научен ръководител на изследването, публикувано тази седмица в списание „Нейчър еколъджи енд еволюшън“. „Животните трябва да са достигнали големи размери, преди да се е развило уникалното поведение на хранене чрез загребващи набези. След като то се е появило, е предоставило възможност за еволюция на големите животински видове“, уточнява Кейд.
Всички ивичести китове – син кит, финвал, брайдов кит, малък ивичест кит и гърбат кит, се хранят чрез бързи набези напред, отваряне на устата и поглъщане на голям обем морска вода, съдържаща плячка като крил и малки рибки. Впоследствие те изтласкват обратно водата през ситоподобни пластини от кератин, за да пресеят плячката. Многократното изтласкване изисква голям разход на енергия, а ефективността на изхранването по този начин е в полза на по-голямо по размер тяло. Способността за поглъщане на огромно количество вода е от решаващо значение за осъществяването на тази хранителна стратегия. Сините китове могат да погълнат вода, равна на 135% от телесната им маса. За техните много по-дребни братовчеди – южните малките ивичести китове, тази стойност е 42%.
След изчисляване на енергийното потребление на китовете по време на храненето и нуждите им от храна в зависимост от размера на тялото им, изследователите установиха, че малкият ивичест кит е точно на прага, при който храненето чрез набези и филтриране все още работи. Някои други китове се хранят по различен начин от ивичестите. Гренландските китове например се хранят като плуват бавно с отворена уста през пълна с плячка вода. Сивите китове се снабдяват с храна на морското дъно. Южния малък ивичест кит е най-малкият сред беззъбите китове, но е по-голям в сравнение с някои зъбати китове. Той има гладко тяло с кафяво-сива кожа и се храни в покритите с лед или в крайбрежните води около Антарктида, като мигрира към по-умерен или тропически климат за размножаване.