Учени смятат, че са успели да определят възрастта на пръстените на Сатурн – въпрос, чийто отговор се търси повече от век, съобщи електронното издание „Юрикалърт“.
Екип, ръководен от експерти от университета на Боулдър, Колорадо, твърди, че са открили най-сигурните досега доказателства, според които пръстените на Сатурн са на не повече от 400 милиона години. Това означава, че са много по-млади от самата планетата, която е на около 4,5 милиарда години, предаде БТА.
Данните от новото изследване, ръководено от физика Саша Кемпф, са публикувани в изданието „Сайънс адвансис“.
Изследователите стигат до заключението си, като проучват нещо, което може да изглежда необичайно: прах.
Кемпф обяснява, че малки частички скален материал преминават през Слънчевата ни система почти постоянно. В някои случаи те могат да оставят след себе си тънък слой прах върху небесните тела, включително върху леда, от който са съставени пръстените на Сатурн.
В новото изследване учените си поставят за цел да определят възрастта на пръстените на планетата, като изследват колко бързо се натрупва този слой прах – все едно да определиш колко стара е една къща, като прокараш пръст по повърхностите в нея.
„Мислете за пръстените като за килима в дома си“, казва Саша Кемпф. „Ако имате чист килим, просто трябва да изчакате. Прахът ще се събере върху него. Същото важи и за пръстените“.
Процесът на изследване е сложен. От 2004 г. до 2017 г. екипът използва инструмент, намиращ на борда на несъществуващия вече космически апарат на НАСА – „Касини“, за да анализира прашинки, летящи около Сатурн. През тези 13 години изследователите събират само 163 частички, които обаче се оказват достатъчно. На базата на изчисленията става ясно, че пръстените на Сатурн вероятно са събирали прах само няколкостотин милиона години.
Те се оказват нов феномен, който се появява (и евентуално изчезва) за един миг от космическа гледна точка, отбелязват специалистите в публикацията си.
„Знаем приблизително на колко години са пръстените, но това не решава нито един от другите ни проблеми“, казва Саша Кемпф. „Все още не сме наясно как са се образували“.
Изследователите са впечатлени от привидно прозрачните пръстени повече от 400 години. През 1610 г. италианският астроном Галилео Галилей за първи път наблюдава тези елементи с телескоп, въпреки че не знае какви са. През 19-и век шотландският учен Джеймс Кларк Максуел стига до заключението, че пръстените на Сатурн не могат да бъдат твърди, а са изградени от много отделни части.
Днес учените знаят, че планетата има седем пръстена, съставени от безброй парчета лед.
Кемпф добавя, че през по-голямата част от 20-и век изследователите са предполагали, че пръстените вероятно са се образували по същото време като и Сатурн.
Защо тогава те блестят от чистота? Наблюденията показват, че тези обекти са съставени от около 98 процента чиста вода, като има малко количество скалисти частици.
„Почти невъзможно е да се получи нещо толкова чисто“, казва Саша Кемпф.
Апаратът „Касини“ обаче даде възможност да се определи окончателно възрастта на пръстените на Сатурн. Той пристигна за първи път на планетата през 2004 г., за да събере данни, а през 2017 г. целенасочено се разби в атмосферата на планетата.
Инженерите и учените от университета в Боулдър проектираха и построиха много усъвършенстван инструмент за анализ на прах при предстояща мисия на НАСА , която е планирана да започне през 2024 г.
Предишни изследвания също предполагаха, че пръстените на Сатурн могат да са млади, но те не включваха окончателни измервания на натрупването на прах.
Пръстените може и вече да са изчезнали. В предишно проучване експерти от НАСА съобщиха, че ледът може да изчезне напълно след още 100 милиона години.
Това, че тези краткотрайни елементи са съществували по времето, когато „Галилео“ и космическият апарат „Касини“ са могли да ги наблюдават, изглежда прекалено хубаво, за да е истина, казва Кемпф. Но и изисква обяснение за това как пръстените са се образували на първо място. Някои учени изказват предположение, че може да са се формирали, когато гравитацията на планетата е разкъсала една от нейните луни.
„Ако пръстените са краткотрайни и динамични, защо ги виждаме сега?“, пита той. „Това е прекалено голям късмет“.
