В размирния 19-и век румънският град Галац приютявал български революционери. Сред тях бил и Христо Ботев. Доказателство за това откривам на улица “Николае Бълческу” 33. На този адрес някога имало българско училище. То било създадено през 1858 г. в двора на тогавашната българска църква „Св. Пантелеймон“ под ръководството на архимандрит Максим Райкович – първият български свещеник и учител в Галац, основател на храма.
През 1871-1872 г. Христо Ботев живял в учебното заведение, настанен там от своя приятел Велико Попов, който по онова време бил учител. Днес сградата пустее, но мемориална плоча, поставена отпред, свидетелства за българските следи. На нея пише: “През 1871-1872 г. е живял във тази къща великият български поет и революционер Христо Ботев, роден през 1848 г., починал 1876 г.”.
Въпреки че през 2019 г., в рамките на училищен проект по програма „Еразъм+“ – „Градове на бъдещето“, ученици от Немска езикова гимназия „Гьоте“ – Бургас и партньорското училище в Галац – Теоретичен лицей „Санта Мария“, заедно освежиха надписа на плочата, днес половината букви са изтрити. Къщата тъне в забрава, а дворът й е ограден с бодлива тел.
За сметка на това портата към двора на някогашната българска църквата зее широко отворена. Тя е построена през 1861 г. от многобройната по онова време българска общност, която емигрира във Влахия през периода на османско владичество, възползвайки се от възможностите да се развива свободно икономически и духовно, поради автономията на влашката територия от Високата порта. Църквата е изградена върху имот, собственост на българската общност в Галац, която в наши дни се е стопила многократно. Не е останал българин и в енорията на църквата.
Пред храма растат смокини и рози, които напомнят за летата в България. В ранния делничен следобед църквата е затворена, но случаен минувач застава отпред и разгорещено започва да се моли. До него забелязвам голяма плоча. На нея отпред пише: “Тук почина архимандрит Максим Райкович. Роден на 1801 г. в град Дряново. Починал на 25 февруари 1874 г. в Галац. Вечна му памет. Бог да го прости”.
Надписът на гърба на плочата гласи: “Архимандрит Максим Райкович е първият български свещеник и учител в Галац, първият и най-важен основател на тази тук българска църква “Св. Вм. Пантелеймон”. Всичкото си имущество изразходи и завеща в Отечеството си и тук за духовно-просветителни цели. Целият му живот в неуморно и доблестно труженичество за благото на своя еднокръвен брат”.
Под паметната плоча са останките на Максим Райкович – пренесени тук от градските гробища на 12 юни 1916 г.