Автор: Стефан Денков
Автономни дрейфащи буеве вече подават важна информация за състоянието на водите на Черно море. Към този момент те са 12 на брой, като тази година предстои да бъде пуснати още четири.
Това стана възможно с включването на България в Европейската научна инфраструктура за наблюдение на океана Евро-Арго, който изгражда и поддържа една от най-успешните научни инфраструктури в Европа, в подкрепа на световната програма Арго, заяви проф. д-р Атанас Палазов, заместник-директор по научно изследователската дейност на Института по океанология към БАН.
По неговите думи присъединяването ни към него се получи, след като беше подписано споразумение от страна на МОН през 2018 година. Сега страната ни е пълноправен член на европейската инфраструктура Евро-Арго и внася своя принос в изследването на Световния океан и по конкретно на Черно море като част от него, допълни ученият.
Научната инфраструктура Евро- Арго
включва 12 държави-членки на Европейския съюз и е със статут на Европейски научно изследователски консорциум (ERIC). Неговата основна цел е да подържа европейския принос в програмата Арго, като осигурява 25 на сто от опериращите арго буеве в Световния океан.
И още едно пояснение – Арго е програма на Междуправителствената океанографска комисия към ЮНЕСКО и е насочена към изграждане на система от автоматични и автономни дрейфащи буеве за събиране на данни за Световния океан.
Тя е първата в историята на океанографията мрежа за глобално наблюдение на място в реално време. И представлява флотилия от 4000 автономни буя, разположени навсякъде, включително в Черно море.
Арго буйовете са снабдени със сензори за отчитане на температурата, солеността и шест биогеохимични параметъра (кислород, хлорофил, суспендирани частици, оптични характеристики, нитрати и pH).
Те извършват измервания, докато активно се движат нагоре и надолу във водния стълб и след изплуване на повърхността, предават получените данни до бреговите центрове с помощта на сателитна връзка, каза проф. Палазов.
Арго буйовете предоставят безпрецедентен, безплатен и отворен набор от данни с контрол на качеството. С тяхна помощ се получа информация, която до преди години бе немислима в такъв обем и обхват, подчерта ученият.
На базата на събраните данни може да оценяват
топлинното съдържание на целия Световен океан,
климатичните промени, промените в химическия състав на морските води, обмяната на енергия между океана и атмосферата, дълбоководната циркулация и значително да се подобри качеството на морските прогнози.
Арго буйовете постепенно се усъвършенстват и стават все по- високотехнологични с възможности да измерват и други параметри. Простата сметка показва, че колкото и да струва един дрейфащ буй, стойността на единица информация, получена от него е стотици пъти по-евтина от използването на други инструменти като изследователски кораби, и дори закотвените буеве. Практически нейната цената е изключително ниска на единица информация, допълни още проф. Палазов.
Той е съгласен, че това уникално морско съоръжение може да се оприличи по аналогия с подводен дрон. Разликата била, че тези съоръжения се управляват само при вертикално движение (тоест за водно сондиране), а хоризонтално се движат от морските течения. По принцип могат да се спускат надолу и да изплават автоматично, като измерват профила на различни параметри на морската среда. Това става със зададена програма на колко време и на какви дълбочини да отидат. Примерно могат да се „паркират“ на определена дълбочина, за да не пречат на корабоплаването и да не се движат много бързо, защото в Черно море има силни повърхностни течения. Този своеобразен дрейфащ подводен дрон (или да го наречем още сонда) може да слиза до максималната дълбочина, която е 2000 метра, но практически за нашето море са програмирани да действа от 1500 метра дълбочина до морската повърхност. Съгласно програмата, когато тръгва един такъв арго буй първо той потъва, после започва да изплава, като през цялото време прави измерванията си. Когато стигне до повърхността чрез сателитна връзка предава цялата събрана информация на бреговия център, който се намира в Института по океанология. В института ги съхраняваме и обработваме – обясни проф. Палазов.
И още нещо много важно – получените данни са достъпна за всички, които се интересуват от тях. Те са от съществено значение за оперативните модели за извършване на мониторинга на морската околна среда (CMEMS), които предоставят информация за нуждите на морската безопасност и управлението на морските ресурси, както и за краткосрочни и дългосрочни прогнози.
Нашите буйове са програмирани автоматично да бъдат
„паркирани“ на дълбочина 500 метра
в Черно море. Типичният им цикъл е да извършват измервания на всеки пет денонощия от дълбочина 1500 метра до повърхността. С предаването на данните чрез спътниковата комуникация цикълът приключва и арго буят отново слиза на 500 метра дълбочина. И още нещо важно – един от тях допълнително е оборудван с датчик за кислорода и дава много ценна информация за разпределението на разтворения в морската вода кислород в дълбочина. Както е известно в Черно море кислородната среда е до дълбочина около 150-200 метра, надолу е сероводородната среда и сега може да се следи как сезонно се изменя границата между тези две зони, добави проф. Палазов.