Предстои силно развитие на космическия туризъм. Обидно е, че България остава единствената, която все още не членува в Европейската космическа агенция, твърди доц. д-р Веселка Радева от ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”
Проект на космическо летище разработиха младите морски инженери във ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”. И с него те се представиха успешно на един от конкурсите, организирани от Европейската космическа агенция, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Веселка Радева, ръководител на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория в Морско училище. Тя е вицепрезидент на Европейската асоциация за образование в астрономията.
Това наше участие не е случайно, в близко бъдеще, може би след 10-15 години космическия туризъм ще бъде силно развит- каза доц. Радева. Това означава, че с
малки космически самолети ще се излиза в орбита
на височина 100-200 км. В тях ще се качват по пет – шест космически туристи, за да почувстват за около половин час безтегловността, да видят от високо планетата Земя, което ще е невероятна емоция за тях. В тази насока се работи страшно много. Самолетите вече са проектирани и вероятно се изпитват. За тях ще трябва или сегашните летища да бъдат разширени, за да служат и като космически, или да бъдат изградени нови специално за космически полети. Точно такъв проект на космическо летище разработиха морските инженери на ВВМУ, допълни доц. Радева. По нейните думи той станал много интересен и силно впечатлил организаторите на конкурса. А те са най-големите аерокосмически фирми в Европа и по света, които търсят нови идеи как да се развива космическото мисленето на младежите. Търсят и хора, които могат да го направят и чието бъдеще ще бъде свързано с Космоса.
И така от нашия университет бяха избрани трима студенти, които да предстоят идеите си в Авиокосмическия център в Париж на Европейската космическа агенция, продължи доц. Радева. Там бяха избрани петте най-добри проекта, сред тях беше и нашият проект, който получи специалната награда за най-добро представяне и най-интересна иновативна идея. Организаторите бяха силно впечатлени, че в Европейския космически студентски конкурс участва Висше военноморско училище и че то прави уникално по своя замисъл космическо летище.
Следващата година пък младежите ни участваха с проект, този път заедно с колеги от Медицинския университет – Варна, продължи доц Радева. Направиха
проект по космическа медицина.
И те казаха: Добре, направихме проекта, но нека да видим, как ще се подготвят туристите, за да полетят в Космоса, защото там не трябва да има ограничения освен възрастови. И създадоха медицински център към космическо летище с пълна програма за търсене на туристи, за тяхното изследване. Какво прави личният лекар след като ги поеме, как ги подготвят, как ги тренират, какви медицински изследвания се правят преди, по време и след полета? След това разработиха и създадоха костюм със специална апаратура, която да следи състоянието на отделния космически турист по време на полета. Те конструираха дизайна на космическия медицински център с пълната програма, по която ще се подготвят космическите туристи. Невероятен проект! Да не говорим, че на самото представяне отново ги поканиха след най-добрите и те отидоха с един модел на своя космически медицински костюм, за да покажат точно кои медицински параметри трябва да се регистрират. Така че и тук ние пробиваме – похвали се доц. Радева.
Всичко, което постигат ръководител на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория в Морско училище го обясни с това, че младежите мислят изключително иновативно, защото не им се слага рамка. Доброзорните неща не работят, нито сред младите, нито сред възрастните. И затова нещата се получават при нас. И колкото да е странно Морското училище създава път и в Космоса – допълни доц. Радева.
И още нещо много интересно, което правят във ВВМУ. Студентите от астрономическата и космическа общност в училището работят по една международна университетска програма на НАСА, заедно с IT- бизнес организации по създаването на компютърни симулации на федерати (селища) на обратната страна на Луната.
Представете си
един град на обратната страна на Луната,
който трябва да бъде проектиран така че да можем да обясним в него кой на къде се движи, с каква цел и защо. И всичко това студентите правят с компютърна симулация със софтуер, предоставен от НАСА, обясни доц.Радева.
В тези програми участваме от три години и в тях Морско училище вече се утвърди като лидер (само ние сме от България). Тези компютърни симулации са много важни, защото по принцип винаги, когато се подготвя космическа мисия, например за Марс, първо се прави нейна компютърна симулация. Симулация на самия апарат, как ще се движи, какви задачи ще изпълнява. Чрез нея се отстраняват всички проблеми, които ще възникнат по време на мисията. И точно това правим ние сега, тоест създаваме основата на бъдещите градове на Луната, които вече започват реално да проектират всички космически агенции, подчерта ръководителят на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория във ВВМУ.
В тази връзка ще кажа, че Европейската космическа агенция е най-важната космическа организация за нас. Но за съжаление само България не членува в нея. Това прави недостъпна за България информацията, която се получава чрез големия брой европейски спътници – споделя доц. Радева.
На въпроса, от кого зависи членството ни, тя посочи всички български управляващи институции.
Вероятно проблемът е финансов,
защото всяка година се плаща членски внос, който е 1 млн евро. Например, ние сме членове на ЦЕРН от много време и там плащаме по 500 хил. евро годишно. В резултат на това, обаче немалко български фирми участват в изграждането на всички проекти, много наши учени работят там, обучават се български студенти. Възвръщаемостта е голяма. Същото ще се получи, ако станем пълноправни членове на Европейската космическа агенция.
Знаете ли колко е обидно сега?! Например, имаме обучение за студенти в Европейската космическа агенция, но нашите младежи не ги приемат, защото не сме техен член. Много кадърни млади хора могат да работят в агенцията и тях ги наемат, например, чрез испанската космическа агенция, от всяка друга, но не и от името на България. А ние имаме невероятно силен Институт за космически изследвания към БАН. Имаме астрономически обсерватории, имаме хората. А не можем да сме пълноправни само, защото България все още няма своя космическа стратегия, политика, програма – каза в заключение доц. Радева.