Мнозина се чудят, от къде идва името на морската ни столица Варна? Когато предложихме на Международния астрономически съюз за разрешение да именуваме „Варна”, открит от нас астероид, се оказа, че индийците са ни изпреварили с друг, който носи много близки букви и се нарича „Варана”. Това е древна индийска дума, която означава „космическа вода” или „вода, дошла от Космоса”, сподели пред Мaritime.bg доц. д-р Веселка Радева. Тя е ръководител на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория във ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”, доцент по физика в катедрата по математика и физика, вицепрезидент на Европейската асоциация за образование в астрономията.
Никъде не може да прочете, какво означава името на нашия град. А ето че имало древна индийска дума Варана, от която идва името
Варна, която означава „космическа вода”.
Дали тази „вода, дошла от Космоса” е било ледена комета, която е донесла вода на планетата Земя, дали древните индийци са наричали дъжда „небесна вода”? Но така или иначе, заради това, че думата „Варна” е съвсем близка до „Варана” ни бавят вече една година и вероятно ще трябва да предложим ново име на астероида, което още не сме обсъждали с нашите студенти, каза доц. Радева.
Всъщност има открити вече над 200 нови астероида само от студентите в Морско училище, продължи ръководителят на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория във ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”.
Тук да поясним, че доц. Радева е астроном и от 1982 год. до идването си във ВВМУ през 2017 год. работи в Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник” в Морската градина.
Преди три години бях поканена, за да внедря всичко, което знам и мога в Планетариума на Морското училище. Предложението бе примамливо, защото този център винаги е бил изключително интересен и е малка загадка за нас астрономическата общност. Предизвикателство пред мен беше, че това е център, който преди всичко обучаваше курсантите, не се използваше толкова много неговият образователен, изследователски и обществен капацитет. Положението трябваше да се промени. И се промени – обясни доц. Радева . Започнахме малко по малко да показваме прекрасните възможности на този уникален на целия Балкански полуостров планетариум, който заварих затворен и капсулован, както за колегите, така и за обществеността. Оказа се, че всички
в Морско училище страшно много обичат морето и небето.
На всички им е много интересно, какво се случва в планетариума. А в него непрекъснато нещо се случва. Събра се голяма общност от студенти и веднага направихме студентско астрономическо общество и студентско космическо общество. Беше много интересно, защото първите дни, когато дойдох на работа в Морско училище по коридорите му срещах мои възпитаници , които съм обучавала като ученици в НАОП „Николай Коперник”. И те станаха ядрото на тези две студентски общества, в които да се събират всеки ден да работят по астрономически и космически проекти, да правят астрономия. По принцип от години работя по много проекти като астроном и всичко, което правя сега го предавам на моите студенти, допълни доц. Радева. Тя подчерта, че от 15 години е в програмата на НАСА, където съвместно с много университети и обсерватории се търсят астероиди. От три години в тази международна астрономическа програма участват и студентските екипи от Морско училище. И резултатите вече са налице с многобройните открити астероиди, които на практика са нови обекти в Слънчевата система.
Тук ние правим тъй нар. предварителни открития, поясни доц. Радева. По нейните думи, когато откриват астероида, той трябва да бъде наблюдаван още няколко години, за да може точно да се изчисли неговата орбита. И когато вече и от други наблюдатели бъде пресметната прецизно, тогава се дава възможност да именуват астероид. Процес- много бавен и труден. Едва сега има възможност на именуват астероиди, които открива с нейните студенти в Морско училище. И първото предложение, което са отправили за одобрение от Международния астрономически съюз е това, за което вече сподели – „Варна“. В тази връзка доц. Радева се сети за още нещо много интересно. В Слънчевата система на различните планети и техните спътници има около 20-30 обекта, които носят български имена. Например, на планетата Меркурий има кратер, който носи името Багряна, на Венера има кратери с имената на Адриана Будевска, Здравка, Неда. На Луната има планина Хемус.
Таза година бе много важно за нас астрономите, чествахме сто години на Международния астрономически съюз – продължи доц. Радева. На сто държави, между които и България, беше дадена възможност да именуваме по една далечна звезда с новооткрита планета, която обикаля около нея. Имаше интересен национален конкурс с много участници, как да бъдат наречени с български имена звездата и планетата. И забележете, избрано бе предложението на Студентското космическо общество на Морско училище.
Звездата се казва Тангра, а планетата – Бендида
(имената на най-големия бог на древните българи и на богинята майка на плодородието на траките). Беше голяма чест за нашите младежите, защото това остава в историята на астрономията. Всъщност, малко звезди около които обикалят планети носят имена. А ето че сред стоте, които вече са именувани, има една звезда с планета, които носят български имена.
В случая какво е важното? Космическата наука се развива много бързо, така че при наличие на реална космическа опасност ние вече можем да знаем какво и как да го направим. За съжаление Космосът, колкото и да е привлекателен, той е изключително опасен – каза още ръководителят на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория във ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”. Няколко са космическите опасности, които ние проследяваме. Това е слънчевата активност, близките опасни за Земята обекти (астероиди, минаващи комети въпреки че това става много по- рядко). В света съществува неголяма общност от астрономи, които наблюдават точно тези опасно близки астероиди. В България сме само трима-четирима, а обектите са стотици хиляди. От нас се иска да ги наблюдаваме непрекъснато, да изчисляваме орбитите им, да преценяваме, дали ще се сблъскат със Земята, кога ще се случи това? Наблюдателното време е много скъпо и затова много университети организират своите студенти, ученици от по горните класове в екипи, които обработват изображения, правени от големи телескопи за откриване на астероиди. Точно това правим ние по международната програма, която се нарича Международно астрономическо сътрудническо за търсене на обекти. И там ние сме след доайените. Екипите на Морско училище отдавна участват и са известни с това, че могат много бързо и прецизно да обработват – подчерта доц. Радева. Освен това всяка година ни дават възможност да направим тъй нар. българска кампания, тоест да включваме в изследователската работа и ученически екипи от варненската математическа гимназия, езиковата гимназия в Шумен, от други училища, които искат да участват. С телескопите, които се намират на Хаваите и по цялата планета ни изпращат изображения на участъци от небето. Ние ги обработваме и трябва да ги върнем в рамките на 24 часа. Така може обектите, които сме открили да бъдат проследени и фотографирани отново, да ни върнат новите изображения и ние да потвърдим още веднъж новооткрития астероид. На практика това е денонощна работа, заради 7-часовата разлика с САЩ. Защото обикновено в 1-2 часа през нощта получаваме снимките, които трябва да обработим.
Всичко това е изключително интересно, защото, знаете ли, така младите хора ги учим да стават учени, да бъдат откриватели, да ползват професионален софтуер, да знаят, че на небето Неидентифицирани Летящи Обекти (НЛО) няма, има Идентифицирали Летящи Обекти. Тоест, като погледнат една астрономическа снимка да знаят, какво виждат и на нея да могат да открият нови обекти. Те получават сертификати от НАСА за своите участие, които са много важни, защото удостоверяват знания, умения. И това е само малка част от работата, която вършим, допълни доц. Радева.