Мега-земетресения предизвикват затоплянето в Арктика?

1 279
Снимка: Кейси Матиас | Unsplash

Поредица големи земетресения може да стоят зад бързото затопляне на Арктика. Това е извод от изследване на геофизика Леополд Лобковски от Московския физико-технически институт.

Глобалното затопляне е сред основните проблеми, пред които е изправена съвременната цивилизация. Общото схващане е, че то е причинено от човешката дейност, отговорна за увеличаване концентрацията на парникови газове в атмосферата. Този възглед обаче не обяснява защо температурите понякога се покачват доста рязко.

В Арктика един от факторите, задвижващи затоплянето на климата, е освобождаването на метан от вечната замръзналост и метастабилните газови хидрати в шелфовата зона. Откакто изследователите започнаха да наблюдават температурите в Арктика, отчитат два пика: първо през 20-те и 30-те години, а след това от 1980 г. до днес.

Лобковски изказва хипотеза, че необяснимите резки температурни промени може да са предизвикани от геодинамични фактори. По-конкретно той посочва поредица големи земетресения в Алеутската дъга, която е най-близката сеизмично активна зона до Арктика.

За да провери своята хипотеза, Лобковски отговоря на три въпроса. Първо – дали датите на големи земетресения съвпадат с температурни скокове? Второ, какъв е механизмът, който позволява на литосферните смущения да се разпространяват на повече от 2000 километра от Алеутските острови до района на арктическия шелф? Трето, как тези смущения засилват отделянето на метан?

Оказа се, че Алеутската дъга наистина е била мястото на две серии от големи земетресения през 20-ти век. Всяка от тях предшества рязко повишаване на температурата за около 15 до 20 години.

Моделът, използван от изследователя, потвърждава, че земетресения в Алеутската дъга могат да имат влияение в Арктика.

За да отговори на третия въпрос, изследователят предлага следното обяснение: Пристигащите в зоната на шелфа деформационни вълни причиняват незначителни допълнителни напрежения в литосферата, които обаче са достатъчни, за да нарушат вътрешната структура на метастабилните газови хидрати и вечната замръзналост, съхраняваща уловения метан. Това освобождава метан във водата на шелфа и атмосферата, което води до затопляне на климата в региона поради парниковия ефект.

„Съществува ясна връзка между големите земетресения в Алеутската дъга и фазите на затопляне на климата. Съществува механизъм за физическо предаване на напреженията в литосферата със съответните скорости. И тези допълнителни напрежения са способни да унищожат метастабилните газови хидрати и вечната замръзналост, освобождавайки метан. Всеки от трите компонента в тази схема е логичен и има математическо и физическо обяснение. Важно е, че обяснява известен факт – резките температурни аномалии в Арктика – който остана неизвестен при предишните модели“ коментира ученият.

Лобковски подчертава, че неговият модел предстои да бъде широко дискутиран в научните среди, вероятно да бъде подобрен, както и, че има още много работа, за да се потвърди или отхвърли хипотезата.

Страница на Леополд Лобковски

Източник Geosciences 2020, 10 (11), 428

Последни новини

Спят ли паяците?

Спят ли паяците? Това е въпрос, който държи будни учените. Даниела Рьослер и нейните колеги насочват камери към подскачащи бебета паяци през нощта в опит да разберат спят ли, предаде Асошиейтед прес. Заснетите кадри показват
Чети още...

Български учени изследваха еволюцията на галактиките

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Научните постижения на проекта са в
Чети още...

Панди са живяли в България

В статията „A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage“, публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology, проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и
Чети още...

Глобалното затопляне уби 50 вида в Средиземно море

Поредица от изключителни морски топлинни вълни са избили над 50 морски форми на живот в Средиземно море между 2015 г. и 2019 г., според ново, частично италианско проучване, публикувано във вторник, предаде агенция АНСА. Повечето от
Чети още...

Кобалт-паладиеви катализатори за хидрогениране на въглероден оксид разработват наши учени

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е
Чети още...

Продължава затоплянето на Световния океан

За трета поредна година растат средните отчетени температури в Световния океан, сочи ново проучване, съобщава новозеландският сайт Stuff. Учени от 14 изследователски институции участват в събирането и анализирането на данните.
Чети още...

България намаля с над 800 хил. души за 10 години

Населението на България сега е 6.5 млн.души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил.души (11.5%). Данните бяха представени от Националнаия статистически институт като предварителна оценка на преброяването, проведено септември-октомври
Чети още...

Ледникът на Страшния съд изчезва по-бързо от очакванията

Учени проучват последствията от бързото топене на арктическия ледник Туейтс, съобщи Асошиейтед прес. Екип от 32-ма изследователи тръгна на мисия към "мястото в света, до което е най-трудно да се достигне", за да могат по-добре да
Чети още...

Български студенти проектират космическо летище

Космическо летище, на което робот се грижи за медицинските нужди на пътниците в космическите самолети. Това е единият от трите проекта на студентски екип от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", които участват в конкурс на Европейската космическа
Чети още...

Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More