Определянето на границите на живота на Земята е изпълнено с големи технологични предизвикателства, подобно на търсенето на извънземни форми в космоса. Няколко години бяха необходими за създаване на технология за изследване на проби, събрани на Луната. Близо 5 години бяха нужни на учените да създадат технология за изследване на дълбоководните океански седименти, за които бе известно, че са изпълнени с живот.
Резултатите от ново проучване обаче обръщат представите на учените за разпространението на живота дълбоко под дъното на океана.
„На повърхността на Земята водата кипи при 100 градуса по Целзий. Открихме организми, живеещи в утайки при 120 градуса“, казва професорът по океанография Артур Спивак, който ръководи експедиция през 2016 г., организирана от японската JAMSТEC и немския Център за морски и екологични науки (MARUM) към Университета в Бремен.
Резултатите от проведените изследвания по време на двумесечната експедиция през 2016 г. бяха публикувани през декември 2020 г.
Те идват на фона на съобщение на екипа учени от октомври, според което – микробното разнообразие под морското дъно е толкова богато, колкото на повърхността на Земята
Изследователите по проекта от JAMSTEC, Университета в Бремен, Университета в Хиого, Университета в Кочи и Университета на Род Айлънд, откриха 40 000 различни вида микроорганизми от седиментни проби от 40 различни места по света.
По време на експедицията през 2016 г. научно-изследователският кораб CHINKYU взема проби от утайки на дълбочина 1 180 метра под морското дъно край бреговете на Япония, достигайки температура 120 градуса по Целзий.
„Резултатите доказаха, че дори на тази дълбочина и температура, утайките са обитаеми. Не смятахме това за възможно до момента“, подчертава Спивак.
Според изследването седиментите, които се намират дълбоко под океанското дъно, са именно такива местообитания. Температурата и налягането непрекъснато се увеличават с дълбочината, докато енергийните доставки стават все по-оскъдни. От около 30 години е известно, че въпреки тези условия микроорганизмите обитават морското дъно на дълбочина от няколко километра. Дълбоката биосфера все още не е добре разбрана и това поражда фундаментални въпроси: Къде са границите на живота и какви фактори ги определят? За да се проучи как високите температури влияят на живота в нискоенергийната дълбока биосфера в дългосрочен план, е необходимо обширно дълбоководно сондиране, коментират учените.
„Само няколко са научните сондажи, достигнали дълбочини, където температурите в седиментите са над 30 градуса по Целзий“, коментира учен от MARUM. „Целта на експедицията T-Limit беше да се достигне дълбочина от хиляда метра в седименти с температура до 120 градуса по Целзий – и успяхме.“
„Изненадващо, гъстотата на микробната популация се срина след температури около и над 45 градуса“, казва Фумио Инагаки от JAMSTEC. „Очарователно е – във високотемпературното океанско дъно има широки интервали на дълбочина, които са почти безжизнени. Но след това успяхме да открием клетки и микробна активност в още по-дълбоки, дори по-горещи зони – до температура от 120 градуса.“