Откритие на 1000 метра под дъното на океана дава надежда за живот извън Земята

11 743

Определянето на границите на живота на Земята е изпълнено с големи технологични предизвикателства, подобно на търсенето на извънземни форми в космоса. Няколко години бяха необходими за създаване на технология за изследване на проби, събрани на Луната. Близо 5 години бяха нужни на учените да създадат технология за изследване на дълбоководните океански седименти, за които бе известно, че са изпълнени с живот.

Научно-изследователският и сондажен кораб Chikyu, снимка: JAMSTEC

Резултатите от ново проучване обаче обръщат представите на учените за разпространението на живота дълбоко под дъното на океана.

„На повърхността на Земята водата кипи при 100 градуса по Целзий. Открихме организми, живеещи в утайки при 120 градуса“, казва професорът по океанография Артур Спивак, който ръководи експедиция през 2016 г., организирана от японската JAMSТEC и немския Център за морски и екологични науки (MARUM) към Университета в Бремен.

Резултатите от проведените изследвания по време на двумесечната експедиция през 2016 г. бяха публикувани през декември 2020 г.

Те идват на фона на съобщение на екипа учени от октомври, според което – микробното разнообразие под морското дъно е толкова богато, колкото на повърхността на Земята

Изследователите по проекта от JAMSTEC, Университета в Бремен, Университета в Хиого, Университета в Кочи и Университета на Род Айлънд, откриха 40 000 различни вида микроорганизми от седиментни проби от 40 различни места по света.

По време на експедицията през 2016 г. научно-изследователският кораб CHINKYU взема проби от утайки на дълбочина 1 180 метра под морското дъно край бреговете на Япония, достигайки температура 120 градуса по Целзий.

„Резултатите доказаха, че дори на тази дълбочина и температура, утайките са обитаеми. Не смятахме това за възможно до момента“, подчертава Спивак.

Според изследването седиментите, които се намират дълбоко под океанското дъно, са именно такива местообитания. Температурата и налягането непрекъснато се увеличават с дълбочината, докато енергийните доставки стават все по-оскъдни. От около 30 години е известно, че въпреки тези условия микроорганизмите обитават морското дъно на дълбочина от няколко километра. Дълбоката биосфера все още не е добре разбрана и това поражда фундаментални въпроси: Къде са границите на живота и какви фактори ги определят? За да се проучи как високите температури влияят на живота в нискоенергийната дълбока биосфера в дългосрочен план, е необходимо обширно дълбоководно сондиране, коментират учените.

„Само няколко са научните сондажи, достигнали дълбочини, където температурите в седиментите са над 30 градуса по Целзий“, коментира учен от MARUM. „Целта на експедицията T-Limit беше да се достигне дълбочина от хиляда метра в седименти с температура до 120 градуса по Целзий – и успяхме.“

„Изненадващо, гъстотата на микробната популация се срина след температури около и над 45 градуса“, ​​казва Фумио Инагаки от JAMSTEC. „Очарователно е – във високотемпературното океанско дъно има широки интервали на дълбочина, които са почти безжизнени. Но след това успяхме да открием клетки и микробна активност в още по-дълбоки, дори по-горещи зони – до температура от 120 градуса.“

Източник DOI: 10.1126/science.abd7934

Последни новини

Спят ли паяците?

Спят ли паяците? Това е въпрос, който държи будни учените. Даниела Рьослер и нейните колеги насочват камери към подскачащи бебета паяци през нощта в опит да разберат спят ли, предаде Асошиейтед прес. Заснетите кадри показват
Чети още...

Български учени изследваха еволюцията на галактиките

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Научните постижения на проекта са в
Чети още...

Панди са живяли в България

В статията „A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage“, публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology, проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и
Чети още...

Глобалното затопляне уби 50 вида в Средиземно море

Поредица от изключителни морски топлинни вълни са избили над 50 морски форми на живот в Средиземно море между 2015 г. и 2019 г., според ново, частично италианско проучване, публикувано във вторник, предаде агенция АНСА. Повечето от
Чети още...

Кобалт-паладиеви катализатори за хидрогениране на въглероден оксид разработват наши учени

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е
Чети още...

Продължава затоплянето на Световния океан

За трета поредна година растат средните отчетени температури в Световния океан, сочи ново проучване, съобщава новозеландският сайт Stuff. Учени от 14 изследователски институции участват в събирането и анализирането на данните.
Чети още...

България намаля с над 800 хил. души за 10 години

Населението на България сега е 6.5 млн.души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил.души (11.5%). Данните бяха представени от Националнаия статистически институт като предварителна оценка на преброяването, проведено септември-октомври
Чети още...

Ледникът на Страшния съд изчезва по-бързо от очакванията

Учени проучват последствията от бързото топене на арктическия ледник Туейтс, съобщи Асошиейтед прес. Екип от 32-ма изследователи тръгна на мисия към "мястото в света, до което е най-трудно да се достигне", за да могат по-добре да
Чети още...

Български студенти проектират космическо летище

Космическо летище, на което робот се грижи за медицинските нужди на пътниците в космическите самолети. Това е единият от трите проекта на студентски екип от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", които участват в конкурс на Европейската космическа
Чети още...

Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More