Колко е часът на Сатурн?

8 229

Години наред продължителността на един ден на Сатурн бе загадка за астрономите. Студент от Калифорнийския университет в Санта Круз вярва, че най-накрая мистерията е разгадана. Кристофър Манкович използва пръстените на планетата, за да определи, че един ден на Сатурн продължава 10 часа, 33 минути и 38 секунди.

Илюстративно изображение, Noah Haggerty | Pixabay 

Като газов гигант, Сатурн няма твърда повърхност, която изследователите могат да проследят, за да определят времето за пълно завъртане на планетата. За Юпитер, друг газов гигант в нашата слънчева система, учените определиха продължителността на деня, използвайки радиоизлъчванията на планетата.

Сеизмични пръстени
Оценката на Манкович на деня на Сатурн – 10:33:38, се различава с няколко минути от предишните изследвания от 1981 г., направени с радиосигнали от космическия кораб „Вояджър“ на НАСА, по които денят на планетата бе оценен с продължителност 10:39:23. Това несъответствие е вероятно, тъй като магнитното поле на Сатурн е почти перфектно подравнено с неговата ос на въртене – за разлика от Юпитер.

Проследявайки сеизмичната активност на Сатурн чрез вълнови модели в неговите пръстени, Манкович успява да установи, че вътрешността на Сатурн вибрира на честоти, които причиняват вариации в гравитационното поле на планетата. Тези открития позволяват той да разработи модели на вътрешната структура на Сатурн. Така е проследено движението на „интериора“ на Сатурн и следователно скоростта на въртене и продължителността на деня.

„За гигантските планети истинските горещи въпроси, които астрономите имат, са най-вече за това как се формират тези планети и за да отговорим на тези въпроси, искаме да разберем неща като това дали Юпитер и Сатурн имат дискретни, плътни ядра спрямо по-сложни, смесени вътрешни структури“, казва Манкович. По думите му неговото изследване дава яснота за въртенето на планетата, но дълбоката структура на Сатурн все още остава загадка.

Изследването на Манкович е публикувано в Astrophysical Journal.

Последни новини

Кобалт-паладиеви катализатори за хидрогениране на въглероден оксид разработват наши учени

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е
Чети още...

Продължава затоплянето на Световния океан

За трета поредна година растат средните отчетени температури в Световния океан, сочи ново проучване, съобщава новозеландският сайт Stuff. Учени от 14 изследователски институции участват в събирането и анализирането на данните.
Чети още...

България намаля с над 800 хил. души за 10 години

Населението на България сега е 6.5 млн.души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил.души (11.5%). Данните бяха представени от Националнаия статистически институт като предварителна оценка на преброяването, проведено септември-октомври
Чети още...

Ледникът на Страшния съд изчезва по-бързо от очакванията

Учени проучват последствията от бързото топене на арктическия ледник Туейтс, съобщи Асошиейтед прес. Екип от 32-ма изследователи тръгна на мисия към "мястото в света, до което е най-трудно да се достигне", за да могат по-добре да
Чети още...

Български студенти проектират космическо летище

Космическо летище, на което робот се грижи за медицинските нужди на пътниците в космическите самолети. Това е единият от трите проекта на студентски екип от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", които участват в конкурс на Европейската космическа
Чети още...

Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна
Чети още...

Умереното влагане на хмел в бирата е по-благоприятно за повишаване на нейните биоактивни компоненти

Продължават научните експерименти за повишаване на антиоксидантния капацитет на пивото от българските учени, които тази година празнуват 65-та годишнина от създаването на родната пивоварна наука. Един от най-активните научни екипи в
Чети още...

София е изложена на нива на замърсяване, които са сред най-високите в Европа

Най-старите дизелови автомобили, сертифицирани по стандарти за емисии Евро 4 (Euro 4) или по-стари (дизелови превозни средства, регистрирани преди 2011 г.), са отговорни за 56 процента от общите емисии на азотен оксид (NOx) и за 85 на
Чети още...

Изчезващите господари на Дунав – есетрите

В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви есетри. Оцелели през последните 200 милиона години, днес тези
Чети още...

Омикрон има особено голям брой мутации

Варианти на коронавируса, предшестващи Омикрон, вероятно са съществували отдавна, заяви съоткривател на новия вариант, цитиран от ДПА. "Според сегашните ни информация, ранна форма на Омикрон се е оформила като отделен тип още преди
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More