Години наред продължителността на един ден на Сатурн бе загадка за астрономите. Студент от Калифорнийския университет в Санта Круз вярва, че най-накрая мистерията е разгадана. Кристофър Манкович използва пръстените на планетата, за да определи, че един ден на Сатурн продължава 10 часа, 33 минути и 38 секунди.
Като газов гигант, Сатурн няма твърда повърхност, която изследователите могат да проследят, за да определят времето за пълно завъртане на планетата. За Юпитер, друг газов гигант в нашата слънчева система, учените определиха продължителността на деня, използвайки радиоизлъчванията на планетата.
Сеизмични пръстени
Оценката на Манкович на деня на Сатурн – 10:33:38, се различава с няколко минути от предишните изследвания от 1981 г., направени с радиосигнали от космическия кораб „Вояджър“ на НАСА, по които денят на планетата бе оценен с продължителност 10:39:23. Това несъответствие е вероятно, тъй като магнитното поле на Сатурн е почти перфектно подравнено с неговата ос на въртене – за разлика от Юпитер.
Проследявайки сеизмичната активност на Сатурн чрез вълнови модели в неговите пръстени, Манкович успява да установи, че вътрешността на Сатурн вибрира на честоти, които причиняват вариации в гравитационното поле на планетата. Тези открития позволяват той да разработи модели на вътрешната структура на Сатурн. Така е проследено движението на „интериора“ на Сатурн и следователно скоростта на въртене и продължителността на деня.
„За гигантските планети истинските горещи въпроси, които астрономите имат, са най-вече за това как се формират тези планети и за да отговорим на тези въпроси, искаме да разберем неща като това дали Юпитер и Сатурн имат дискретни, плътни ядра спрямо по-сложни, смесени вътрешни структури“, казва Манкович. По думите му неговото изследване дава яснота за въртенето на планетата, но дълбоката структура на Сатурн все още остава загадка.
Изследването на Манкович е публикувано в Astrophysical Journal.