Южният океан е маховикът на климатичната система, все още поглъща огромни количества въглероден диоксид

7 499

Южният океан все още усилено абсорбира големи количества въглероден диоксид, отделян от изгарянето на изкопаеми горива, показва проучване, базирано на въздушни наблюдения. Новите резултати противоречат на доклад от 2018 г., който предположи, че океанът около Антарктида може да не поема толкова много от емисиите, колкото се смяташе преди, и в някои региони може всъщност да отделя CO₂ обратно към атмосферата.

Не е точно облекчение да се каже, че океаните, които вече стават по-кисели и съхраняват рекордни количества топлина поради глобалното затопляне, може да са в състояние да понесат още от тежестта на изменението на климата. Но „в много отношения [заключението] беше успокояващо“, казва Матю Лонг, океанограф от Националния център за атмосферни изследвания в Боулдър, Колорадо.

Това е така, защото се смята, че само Южният океан е отговорен за почти половината от глобалното усвояване на емисиите на CO₂, отделяни от човечеството всяка година. Това означава, че той играе огромна роля в модулирането на някои от непосредствените въздействия на тези емисии. Въпреки това оценки предполагат, че в течение на една година Южният океан всъщност е нетен източник на въглероден диоксид като изпуска около 0,3 милиарда метрични тона газ обратно в атмосферата всяка година.

За разлика от тези оценки, новите открития, публикувани в Science на 3 декември, предполагат, че от 2009 г. до 2018 г. Южният океан все още е бил нетен поглъщател, поемайки общо около 0,55 милиарда метрични тона въглероден диоксид всяка година.

Проучването от 2018 г. използва новоразгърнати океански буйове за дълбочинни измервания, които сега наброяват почти 200, които са част от проект, наречен SOCCOM (Southern Ocean Carbon and Climate Observations and Modeling). Изчисленията, базирани на данни, събрани от 2014 до 2017 г. от 35 от буйовете, предполагат, че части от океана всъщност освобождават много въглероден диоксид обратно в атмосферата през зимата. Това породи опасения, че ролята на Южния океан в буферирането на въздействието на изменението на климата върху Земята може да не е толкова силна, колкото се смяташе някога.

Матю Лонг казва, че той и други изследователи обаче са били скептични по отношение на този извод, базиран на данните от буйовете. Те измерват температура, соленост и pH във водата до около 2000 метра и учените използват тези данни, за да изчислят концентрацията на въглероден диоксид. Тези изчисления обаче се основават на няколко предположения за свойствата на океанската вода, тъй като действителните данни все още са много оскъдни. Това може да изкриви данните, което води до изчисления на по-висок въглероден диоксид, отделен от водата, отколкото всъщност се случва, предполага Лонг.

Друг начин да се измери колко въглероден диоксид се движи между въздуха и морето е чрез измерване във въздуха. В новото проучване екипът натрупа събрани по-рано данни за въглеродния диоксид върху големи участъци от Южния океан по време на три отделни серии от полети на самолети – една серия с продължителност от 2009 до 2011 г., една през зимата на 2016 г. и трета в няколко периода от 2016 г. до 2018 г. След това изследователите използват тези данни, за да създадат симулации на това колко въглероден диоксид може да се движи между океана и атмосферата всяка година.

Проучванията, базирани на данни, събрани от буйове и самолети, оценяват различни общи количества въглероден диоксид, изнасящ се от океана, но и двете идентифицират сезонен модел. При него става ясно, че океанът абсорбира по-малко въглероден диоксид през зимата.

„Южният океан е маховикът на климатичната система, частта от машината на двигателя, която поддържа нещата в безпроблемно състояние, казва Кен Джонсън, морски химик от Изследователския институт в Монтерей Бей в Мос Лендинг, Калифорния.

„Ако не разберем правилно Южния океан, нямаме много надежди да разберем останалия свят“, обобщава Джонсън.

Референция: DOI: 10.1126/science.abi4355

Последни новини

Спят ли паяците?

Спят ли паяците? Това е въпрос, който държи будни учените. Даниела Рьослер и нейните колеги насочват камери към подскачащи бебета паяци през нощта в опит да разберат спят ли, предаде Асошиейтед прес. Заснетите кадри показват
Чети още...

Български учени изследваха еволюцията на галактиките

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Научните постижения на проекта са в
Чети още...

Панди са живяли в България

В статията „A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage“, публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology, проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и
Чети още...

Глобалното затопляне уби 50 вида в Средиземно море

Поредица от изключителни морски топлинни вълни са избили над 50 морски форми на живот в Средиземно море между 2015 г. и 2019 г., според ново, частично италианско проучване, публикувано във вторник, предаде агенция АНСА. Повечето от
Чети още...

Кобалт-паладиеви катализатори за хидрогениране на въглероден оксид разработват наши учени

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е
Чети още...

Продължава затоплянето на Световния океан

За трета поредна година растат средните отчетени температури в Световния океан, сочи ново проучване, съобщава новозеландският сайт Stuff. Учени от 14 изследователски институции участват в събирането и анализирането на данните.
Чети още...

България намаля с над 800 хил. души за 10 години

Населението на България сега е 6.5 млн.души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил.души (11.5%). Данните бяха представени от Националнаия статистически институт като предварителна оценка на преброяването, проведено септември-октомври
Чети още...

Ледникът на Страшния съд изчезва по-бързо от очакванията

Учени проучват последствията от бързото топене на арктическия ледник Туейтс, съобщи Асошиейтед прес. Екип от 32-ма изследователи тръгна на мисия към "мястото в света, до което е най-трудно да се достигне", за да могат по-добре да
Чети още...

Български студенти проектират космическо летище

Космическо летище, на което робот се грижи за медицинските нужди на пътниците в космическите самолети. Това е единият от трите проекта на студентски екип от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", които участват в конкурс на Европейската космическа
Чети още...

Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More