Изчезващите господари на Дунав – есетрите

6 580

В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви есетри. Оцелели през последните 200 милиона години, днес тези удивителни създания са застрашени от изчезване. Въпреки забраните за улов в страните от региона, бракониерството процъфтява. Според последното изследване на WWF от 2021 г., месо и хайвер от диви есетри се продават свободно на българския пазар, а броят на конфискуваните незаконно използвани риболовни принадлежности се увеличава.

Защо изчезват есетрите?

В момента в сила е пълна забрана за улов и продажба на диви есетри от Дунав и Черно море. Въпреки това възрастни  екземпляри все още стават плячка на бракониери, заради високата цена на техния хайвер на черния пазар. Между есента на 2016 г. и лятото на 2020 г. екип на WWF събра 145 проби от търговските мрежи в България, Румъния, Сърбия и Украйна. След като бяха подложени на изотопен и ДНК анализ в германска лаборатория, стана ясно, че една трета от тях са били предложени на пазара незаконно. В България от 32 проби, 6 са продавани нелегално, а 4 са с доказано див произход. Опасенията са, че реалните нива на незаконна търговия и улов на есетри вероятно са в пъти повече от регистрираните.

„Причините за изчезването на есетрите са комплексни, но със сигурност бракониерството и нелегалната търговия с хайвер са сред най-сериозните заплахи пред вида. За да уловят есетрите, бракониерите използват дълги въжета с куки и тежести, които поставят на дъното на Дунав – наричат се кърмаци и са забранени за ползване. Данните обаче показват, че само за 2020 г. от реката са извадени 260 такива въжета – най-много за целия период от 2016 г. насам. Общата дължина на всички заловени кърмаци за периода от българската част на Дунав е над 23 километра.“коментира Екатерина Войнова, старши експерт „Опазване на видове“ във WWF.

Какво прави WWF за опазването на есетрите?

Есетрите са безпогрешен показател за екологичното състояние на водните екосистеми и имат незаменомио място в тях, тъй като живеят дълго, достигат късно полова зрялост и използват различни хабитати. В същото време Международният съюз за защита на природата ги класифицира като най-застрашената група от видове в света. Затова WWF работи усилено за опазването на техните естествени местообитания. През последните седем години екипът на природозащитната организация е пуснал във водите на Дунав край Ветрен, Лом и Белене над 77 хиляди маркирани чиги, руски есетри и моруни.

Специалистите на WWF проведоха единствената по рода си спасителна операция, след бракониерски лов през 2019 г., като оказаха първа помощ на бременна моруна и я върнаха обратно в реката, заедно с инспектори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Освен това ихтиолози от WWF работят активно на терен с местните рибарски общности с цел опазването на есетровите популации в Дунав и Черно море. Експерти подпомагат институциите в борбата срещу бракониерството, контрабандата и незаконната търговия, провеждайки проучвания и специализирани обучения на персонала, а за да улеснят дейността на контролиращите органи създадоха и редица наръчници и определители.

Последни новини

Спят ли паяците?

Спят ли паяците? Това е въпрос, който държи будни учените. Даниела Рьослер и нейните колеги насочват камери към подскачащи бебета паяци през нощта в опит да разберат спят ли, предаде Асошиейтед прес. Заснетите кадри показват
Чети още...

Български учени изследваха еволюцията на галактиките

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Научните постижения на проекта са в
Чети още...

Панди са живяли в България

В статията „A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage“, публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology, проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и
Чети още...

Глобалното затопляне уби 50 вида в Средиземно море

Поредица от изключителни морски топлинни вълни са избили над 50 морски форми на живот в Средиземно море между 2015 г. и 2019 г., според ново, частично италианско проучване, публикувано във вторник, предаде агенция АНСА. Повечето от
Чети още...

Кобалт-паладиеви катализатори за хидрогениране на въглероден оксид разработват наши учени

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е
Чети още...

Продължава затоплянето на Световния океан

За трета поредна година растат средните отчетени температури в Световния океан, сочи ново проучване, съобщава новозеландският сайт Stuff. Учени от 14 изследователски институции участват в събирането и анализирането на данните.
Чети още...

България намаля с над 800 хил. души за 10 години

Населението на България сега е 6.5 млн.души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил.души (11.5%). Данните бяха представени от Националнаия статистически институт като предварителна оценка на преброяването, проведено септември-октомври
Чети още...

Ледникът на Страшния съд изчезва по-бързо от очакванията

Учени проучват последствията от бързото топене на арктическия ледник Туейтс, съобщи Асошиейтед прес. Екип от 32-ма изследователи тръгна на мисия към "мястото в света, до което е най-трудно да се достигне", за да могат по-добре да
Чети още...

Български студенти проектират космическо летище

Космическо летище, на което робот се грижи за медицинските нужди на пътниците в космическите самолети. Това е единият от трите проекта на студентски екип от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", които участват в конкурс на Европейската космическа
Чети още...

Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More