Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

6 147

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита (ЕПЛЮС)” от изследователски екип на Русенския университет „Ангел Кънчев“, с участието на учени от БАН и Технически университет – София.

HydRUforce е демонстрационен плавателен съд с хибридно задвижване на база слънчева енергия – батерия – водородна горивна клетка и е с нулеви въглеродни емисии. С реализацията на проекта българските учени се включват в изследванията за използване на нисковъглеродната енергия във вътрешния воден транспорт на Европа.

За корпус на плавателния съд е използван понтон със соларен покрив. Всички системи за управлението и задвижването му, както и тяхната конструктивна интеграция, са проектирани и изградени по ННП „ЕПЛЮС“. Съществена иновация при създаването на кораба е комбинирането на енергия за неговото задвижване както от  слънчеви панели, така и от водородна горивна клетка.

Демонстрационният плавателен съд може да да превозва до 12 пътници на борда /вкл. екипажа/ при скорост на плаване 5-7 km/h срещу течението и 12-14 km/h по течението на реката. Корабът е дълъг 10 метра и половина и тежи три тона и половина. Задвижването му се осигурява от два електродвигателя, като всеки електродвигател е свързан към група акумулатори. Допълнително за удължаване на обхвата на плавателността са свързани и две водородни горивни клетки, като водородът за горивните клетки се осигурява от специални 10- литрови бутилки. На покрива на плавателния съд са монтирани слънчеви панели, които позволяват да се ползва енергията на слънцето за дозареждане на батериите.

Възможностите на иновативния плавателен съд HydRUforce бяха тествани по време на демонстрационно плаване в акваторията на р. Дунав край  Силистра. Предстои през 2022 г. корабът да бъде узаконен, като междувременно учените ще продължат работата си по тестовите изпитания и оценка за практическата му пригодност, енергийна и икономическа ефективност.

Ръководител на проекта за създаване на демонстрационния плавателен съд е проф. Велизара Пенчева от РУ „Ангел Кънчев“.

В рамките на Национална научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита (ЕПЛЮС)” български изследователи работят  по проекти за съхранение на енергия от възобновяеми енергийни източници, ефективни методи за улавяне и оползотворяване на въглероден диоксид и възможности за приложението на водорода в транспорта. Учените разработват системите на демонстрационен тролейбус с хибриден удължител на пробега „батерия-горивна клетка“, който да се движи по мрежата на градския транспорт в София и е иновация, която не е позната в света. Сред разработките е и  технологична схема за елиминиране на основните замърсители от отпадъчни потоци води за полупромишленото производство на микроводорасли. Сред научните постижения са също положителен електрод за литиево-йонна батерия с нова структура; зеолитни адсорбенти за улавяне на въглероден диоксид, получени от отпадни въглищни пепели; фотосинтезиращи биогоривни елементи с използване на висши водни растения.

Националната научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“  (ЕПЛЮС) е финансирана от Министерството на образованието и науката.

Последни новини

Кобалт-паладиеви катализатори за хидрогениране на въглероден оксид разработват наши учени

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е
Чети още...

Продължава затоплянето на Световния океан

За трета поредна година растат средните отчетени температури в Световния океан, сочи ново проучване, съобщава новозеландският сайт Stuff. Учени от 14 изследователски институции участват в събирането и анализирането на данните.
Чети още...

България намаля с над 800 хил. души за 10 години

Населението на България сега е 6.5 млн.души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил.души (11.5%). Данните бяха представени от Националнаия статистически институт като предварителна оценка на преброяването, проведено септември-октомври
Чети още...

Ледникът на Страшния съд изчезва по-бързо от очакванията

Учени проучват последствията от бързото топене на арктическия ледник Туейтс, съобщи Асошиейтед прес. Екип от 32-ма изследователи тръгна на мисия към "мястото в света, до което е най-трудно да се достигне", за да могат по-добре да
Чети още...

Български студенти проектират космическо летище

Космическо летище, на което робот се грижи за медицинските нужди на пътниците в космическите самолети. Това е единият от трите проекта на студентски екип от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", които участват в конкурс на Европейската космическа
Чети още...

Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна
Чети още...

Умереното влагане на хмел в бирата е по-благоприятно за повишаване на нейните биоактивни компоненти

Продължават научните експерименти за повишаване на антиоксидантния капацитет на пивото от българските учени, които тази година празнуват 65-та годишнина от създаването на родната пивоварна наука. Един от най-активните научни екипи в
Чети още...

София е изложена на нива на замърсяване, които са сред най-високите в Европа

Най-старите дизелови автомобили, сертифицирани по стандарти за емисии Евро 4 (Euro 4) или по-стари (дизелови превозни средства, регистрирани преди 2011 г.), са отговорни за 56 процента от общите емисии на азотен оксид (NOx) и за 85 на
Чети още...

Изчезващите господари на Дунав – есетрите

В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви есетри. Оцелели през последните 200 милиона години, днес тези
Чети още...

Омикрон има особено голям брой мутации

Варианти на коронавируса, предшестващи Омикрон, вероятно са съществували отдавна, заяви съоткривател на новия вариант, цитиран от ДПА. "Според сегашните ни информация, ранна форма на Омикрон се е оформила като отделен тип още преди
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More