Панди са живяли в България

116

В статията „A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage“, публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology, проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и китайският му колега Цигао Цзянцзо описват нов вид изкопаема голяма панда (Agriarctos nikolovi), обитавала България преди около 6 млн. години, в края на миоцена. Описанието на вида е направено по находка на изкопаеми зъби, съхранявани в колекцията на НПМ – БАН.

Еволюцията на пандата е слабо известна поради твърде ограничените изкопаеми останки. Приема се, че прекият предшественик на днешната панда е фосилният китайски род Ailuraerctos, живял преди 8-6 млн. год. Изглежда на пръв поглед странно, но първите, примитивни представители на групата на пандите (Ailuropodini) са открити в Европа. Българската панда е най-късният европейски представител и най-еволюиралият, в някои отношения по-еволюирал и от споменатия китайски род. Въпреки това, авторите приемат, основавайки се на детайли в морфологията на зъбите, че балканският вид е представител на странична, паралелно съществувала еволюционна линия. Авторите не изключват възможността Централна и Югоизточна Азия да е бил регионът, където пандите са се зародили като група, но по-вероятно е, според данните за по-многобройните и по-ранни европейски останки, пандите да имат европейски произход, преди да са се разселили към Азиатския континент, където са се запазили условия за тяхното съществуване. Големите панди са специализирани повече от останалите мечки по отношение на растителната храна. Всички панди изглежда са обитавали влажни гори.

Останките от българският вид показват, че са фосилизирали във въглищни отложения, съществуващи в района на с. Огняново, Елин Пелинско, което е индикация, че местообитанието му също е било свързано с влажни, заблатени гори. На ръст новият вид Agriarctos nikolovi е бил почти колкото съвременната панда, която може да достигне 150 кг, а кучешките му зъби са пропорционално дори по-едри, вероятно заради силната конкуренция с други хищници, предполагат учените. Изчезването на вида вероятно се дължи на силното засушаване, известно в Средиземноморието като „Месинска криза“, чиято максимална фаза е преди около 5.6 млн. год.

Новият вид Agriarctos nikolovi е кръстен на името на доц. Иван Николов, уредник на палеонтологическата колекция на НПМ – БАН през 70-те години, който е съхранил находката в музея и има съществени заслуги към българската палеонтология.

проф. Николай Спасов

„Реших да наречем този нов за науката вид на името на доц. Иван Николов, който беше уредник на палеонтологическата колекция на НПМ – БАН преди мен – разказва проф. Спасов. Доц. Николов е получил или намерил находката вероятно през 70-те години и оттогава тя се пази в музея. Видях двата зъба за пръв път, в началото на 80-те год., след смъртта на И. Николов, когато правех „прощъпулника“ си в палеонтологията и до тях имаше само една набързо надраскана на ръка бележка, явно с името на находището. Бяха ми необходими много години преди да успея да установя, с помощта на графолог, какво пише на бележката. След това трябваше да разгадая какво се крие зад името Гюреджия – а именно, че това е старото име на днешното с. Огняново край Елин Пелин. Така вече имах ориентир откъде е находката и каква възраст имат въглищните пластове, в които са били намерени тези два зъба.“

Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca) е единственият днешен представител на тази специализирана група мечки. Пандите обитават неголям район от Провинция Сичуан в Китай и живеят в планински, горски местообитания, хранейки се практически само с бамбук. Уникалната специализация, ограничаваща днешното местообитание на този едър бозайник е поставила пандата в световната червена книга като уязвим от антропогенните дейности вид. С ефектната си окраска и „миловиден“ от човешка гледна точка външен вид, тя същевременно е широко известна като символ на световната природозащита, любимец на деца и възрастни.

Qigao Jiangzuo & Nikolai Spassov (2022): A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage, Journal of Vertebrate Paleontology, DOI: 10.1080/02724634.2021.2054718

Последни новини

Спят ли паяците?

Спят ли паяците? Това е въпрос, който държи будни учените. Даниела Рьослер и нейните колеги насочват камери към подскачащи бебета паяци през нощта в опит да разберат спят ли, предаде Асошиейтед прес. Заснетите кадри показват
Чети още...

Български учени изследваха еволюцията на галактиките

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Научните постижения на проекта са в
Чети още...

Панди са живяли в България

В статията „A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage“, публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology, проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и
Чети още...

Глобалното затопляне уби 50 вида в Средиземно море

Поредица от изключителни морски топлинни вълни са избили над 50 морски форми на живот в Средиземно море между 2015 г. и 2019 г., според ново, частично италианско проучване, публикувано във вторник, предаде агенция АНСА. Повечето от
Чети още...

Кобалт-паладиеви катализатори за хидрогениране на въглероден оксид разработват наши учени

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е
Чети още...

Продължава затоплянето на Световния океан

За трета поредна година растат средните отчетени температури в Световния океан, сочи ново проучване, съобщава новозеландският сайт Stuff. Учени от 14 изследователски институции участват в събирането и анализирането на данните.
Чети още...

България намаля с над 800 хил. души за 10 години

Населението на България сега е 6.5 млн.души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил.души (11.5%). Данните бяха представени от Националнаия статистически институт като предварителна оценка на преброяването, проведено септември-октомври
Чети още...

Ледникът на Страшния съд изчезва по-бързо от очакванията

Учени проучват последствията от бързото топене на арктическия ледник Туейтс, съобщи Асошиейтед прес. Екип от 32-ма изследователи тръгна на мисия към "мястото в света, до което е най-трудно да се достигне", за да могат по-добре да
Чети още...

Български студенти проектират космическо летище

Космическо летище, на което робот се грижи за медицинските нужди на пътниците в космическите самолети. Това е единият от трите проекта на студентски екип от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", които участват в конкурс на Европейската космическа
Чети още...

Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More