Спят ли паяците?

63

Спят ли паяците? Това е въпрос, който държи будни учените. 

Даниела Рьослер и нейните колеги насочват камери към подскачащи бебета паяци през нощта в опит да разберат спят ли, предаде Асошиейтед прес. Заснетите кадри показват модели, които много приличат на цикли на сън: краката на паяците помръдват, а части от очите им потрепват.

Изследователите описват този модел като „състояние, подобно на съня с бързо движение на очите.“ При хората това е активна фаза на съня, когато части от мозъка са активни и е тясно свързано със сънуването.

Други животни, включително някои птици и бозайници, навлизат във фазата на съдия с бързо движение на очите. Но при създания като скачащия паяк не са много изследвани и затова не е известно дали са навлизат в подобен стадий от съня, казва Рьослер, еволюционен биолог от университета в Констанц, Германия.

Откритията на екипа й са публикувани в изданието „Протоколи на Американската академия на науките“.

Даниела Рьослер и колегите й започват да се занимават с въпроса за съня, след като тя открива паяци, които през нощта висят на копринени нишки в лабораторните контейнери. Наскоро тя взела няколко скачащи паяка, за да ги изследва. Това е често срещан вид с космато кафяво тяло и четири чифта големи очи.

“Това беше най-необичайното нещо, което съм виждала някога“, споделя тя. 

Изследването показва, че движенията на паяците през нощта приличат много на съня с бързо движение на очите при други видове – като кучета или котки, които потрепват, докато спят, разказва Рьослер. И това се случва в редовни цикли, подобни на моделите на сън при хората.

Много видове, подобни на паяците, всъщност нямат подвижни очи, което затруднява сравняването на техните цикли на сън, обясни съавторът на изследването Пол Шамбъл, еволюционен биолог от Харвардския университет.

Тези скачащи паяци обаче са хищници, които движат ретината си, за да променят гледката си, докато ловуват, обяснява той. Освен това младите паяци имат прозрачен външен слой, който дава ясен прозорец в телата им.

“Понякога като биолог просто си наистина, наистина късметлия“, каза Шамбъл.

Изследователите все още трябва да разберат дали паяците технически спят, докато са в тези състояние на почивка, обяснява Даниела Рьослер. Това включва тестване дали реагират по-бавно или не на стимули, които обичайно биха ги задействали.

Същества като скачащите паяци са много далеч от хората в еволюционното дърво. Изследователят на съня Джери Сийгъл, който не е участвал в проучването, изразява съмнение, че паяците наистина могат да изпитат сън с бързо движение на очите.

“Може да има животни, които са активни в тихи състояния“, казва той. „Но сън с бързо движение на очите? Трудно е да си представим, че те могат да бъдат едно и също нещо.“

Според Барет Клайн, ентомолог от Университета на Уисконсин-Ла Крос, който също не е участвал в проучването, е вълнуващо да се открият знаци, подобни на тази фаза на съня при този вид. Остават обаче много въпроси за това колко широко разпространен е сънят с бързо движение на очите и каква може да е целта му при видовете, каза той.

Таза фаза на съня „все още е черна кутия“, допълва Клайн. 

Последни новини

Спят ли паяците?

Спят ли паяците? Това е въпрос, който държи будни учените. Даниела Рьослер и нейните колеги насочват камери към подскачащи бебета паяци през нощта в опит да разберат спят ли, предаде Асошиейтед прес. Заснетите кадри показват
Чети още...

Български учени изследваха еволюцията на галактиките

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Научните постижения на проекта са в
Чети още...

Панди са живяли в България

В статията „A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage“, публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology, проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и
Чети още...

Глобалното затопляне уби 50 вида в Средиземно море

Поредица от изключителни морски топлинни вълни са избили над 50 морски форми на живот в Средиземно море между 2015 г. и 2019 г., според ново, частично италианско проучване, публикувано във вторник, предаде агенция АНСА. Повечето от
Чети още...

Кобалт-паладиеви катализатори за хидрогениране на въглероден оксид разработват наши учени

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е
Чети още...

Продължава затоплянето на Световния океан

За трета поредна година растат средните отчетени температури в Световния океан, сочи ново проучване, съобщава новозеландският сайт Stuff. Учени от 14 изследователски институции участват в събирането и анализирането на данните.
Чети още...

България намаля с над 800 хил. души за 10 години

Населението на България сега е 6.5 млн.души като е намаляло спрямо 2011 г. с 844 хил.души (11.5%). Данните бяха представени от Националнаия статистически институт като предварителна оценка на преброяването, проведено септември-октомври
Чети още...

Ледникът на Страшния съд изчезва по-бързо от очакванията

Учени проучват последствията от бързото топене на арктическия ледник Туейтс, съобщи Асошиейтед прес. Екип от 32-ма изследователи тръгна на мисия към "мястото в света, до което е най-трудно да се достигне", за да могат по-добре да
Чети още...

Български студенти проектират космическо летище

Космическо летище, на което робот се грижи за медицинските нужди на пътниците в космическите самолети. Това е единият от трите проекта на студентски екип от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", които участват в конкурс на Европейската космическа
Чети още...

Български принос в научните изследвания за използване на нисковъглеродната енергия в транспорта

Демонстрационен речен кораб, задвижван с водород и слънчева енергия, е разработен в рамките на първите за България мултидисциплинарни проекти с участието на индустрията, местната власт и бизнеса. Проектът е реализиран по Национална научна
Чети още...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More