Обобщението на деветгодишната работа Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени (IPCC) прозвуча днес като напомняне за необходимостта човечеството най-накрая да предприеме радикални действия през настоящото решаващо десетилетие, за да си осигури „приемливо за живот бъдеще“, съобщават световните осведомителни агенции.
Обобщението от 36 страници, което следва това от 2014 г. и няма да има еквивалент през текущото десетилетие, е „ръководство за оцеляване на човечеството“, отбеляза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
„Този доклад е послание на надежда. Разполагаме със знанието, технологията, инструментите, финансовите ресурси и всичко необходимо, за да преодолеем установените климатични проблеми. Това обаче, което липсва засега, е силна политическа воля за решаването им веднъж завинаги“, каза корейският икономист и председател на IPCC Хьосун Ли.
Човечеството все още има шанс да предотврати най-тежките бъдещи вреди от изменението на климата, според експертите. За целта обаче е необходимо бързо да се намали замърсяването с въглероден диоксид и използването на изкопаеми горива с почти две трети до 2035 г., смятат от Междуправителствената експертна група за климатичните промени.
Генералният секретар на ООН каза това по-ясно, като призова за прекратяване на новите проучвания за изкопаеми горива и за отказване от въглищата, петрола и газа до 2040 г. „Човечеството стъпва по тънък лед и този лед се топи бързо. Нашият свят се нуждае от действия в областта на климата на всички фронтове – всичко, навсякъде, наведнъж“, каза Гутериш. „Темпът на повишаване на температурата през последния половин век е най-високият от 2000 години. Концентрацията на въглероден диоксид е най-високата от най-малко 2 милиона години. Климатичната бомба със закъснител тиктака“, допълва той.
Научният консенсус на експертите по климата ще бъде фактическата основа за интензивните политически и икономически преговори през следващите години.
Глобалното затопляне ще достигне 1,5 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха до 2030-2035 г., прогнозира IPCC, като температурите вече са се повишили средно с почти 1,2 градуса Целзий.
Тази прогноза е валидна за почти всички сценарии на човешките емисии на парникови газове в краткосрочен план, като се има предвид тяхното натрупване през последния век и половина.
Емисиите на въглероден диоксид, които биха произлезли от съществуващите инфраструктури на изкопаеми горива, ако те не са оборудвани със средства за улавяне, биха били достатъчни сами по себе си, за да тласнат света към прага за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса Целзий, приет от Парижкото споразумение през 2015 г.
Според експертите по климата „дълбокото, бързо и трайно намаляване на емисиите ще доведе до видимо забавяне на глобалното затопляне след около две десетилетия.
„Този обобщен доклад подчертава неотложната необходимост от предприемане на по-амбициозни мерки и показва, че ако действаме сега, винаги можем да осигурим годно за живот бъдеще за всички“, казва Хьосун Ли.
„За всяко ниво на бъдещо затопляне много рискове, свързани с климата, са по-високи от прогнозираните в предишния обобщен доклад от 2014 г.“, пишат учените.
Те се позовават на наблюдаваното наскоро увеличаване на екстремни метеорологични явления като горещите вълни, и на нови научни познания, например за коралите.
Поради неизбежното покачване на морското равнище, рисковете за крайбрежните екосистеми, хората и инфраструктурата ще продължат да нарастват и след 2100 г., отбелязват още учените.
Въпросът за „загубите и щетите“, причинени от глобалното затопляне и вече понесени от някои страни, особено от най-бедните, ще бъде една от обсъжданите теми на срещата на върха за климата КОП28 през декември в Дубай.
„Най-топлите години, които сме преживели досега, ще бъдат сред най-хладните в рамките на едно поколение“, казва Фридрике Ото, която е сред авторите на доклада, представяйки тази реалност с графика. По думите й „някои неща е по-лесно да се приемат от правителствата, когато са представени в инфографики, а не в текст“.
Последните осем години вече бяха най-горещите в световен мащаб. Следователно в бъдеще те ще бъдат сред най-хладните за века, независимо от нивата на емисиите на парникови газове.
Това наблюдение подчертава необходимостта от съчетаване на усилията за приспособяване към изменението на климата с тези за намаляване на емисиите, за да се избегне по-нататъшното му влошаване.
„Не сме на прав път, но не е твърде късно. Нашето намерение наистина е да отправим послание за надежда, а не за обреченост“, казва Адити Мукерджи, която също е сред авторите на доклада.
Тъй като светът е само на няколко десети от прага за ограничаване на затоплянето от 1,5 градуса Целзий, учените отново подчертават необходимостта от спешни действия.
Вероятно това е последното предупреждение, което носителите на Нобелова награда за мир ще могат да отправят, тъй като следващите им доклади ще бъдат изготвени, след като Земята вече е преминала тази граница или ще е на път скоро да я прекрачи, отбелязват още експертите по климата.
След 1,5 градуса Целзий „рисковете започват да се натрупват“, казва съавторът на доклада Франсис Х. Джонсън от Стокхолмския институт по околна среда. Той споменава „повратни точки“, свързани с тази температура – изчезване на видове, включително коралови рифове, необратимо топене на ледени покривки и покачване на морското равнище от порядъка на няколко метра.
Учените отбелязват, че светът, цивилизацията или човечеството няма да свършат, ако и когато Земята достигне и премине границата от 1,5 градуса Целзий. „Това не е скала, от която всички ще паднем“, казва Мукерджи каза.
По-ранен доклад на IPCC обаче подробно се описва как вредите ще са много по-сериозни след преминаването на този праг.
Ако светът продължи да използва цялата налична или предложена инфраструктура, разчитаща на изкопаеми горива, Земята ще се затопли с минимум 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните времена, надхвърляйки приетия от Парижкото споразумение праг от 1,5 градуса Целзий.
