Изградена от хората инфраструктура присъства в поне 80% от най-важните за биоразнообразието места в света, установи проучване, цитирано от АП.
Най-често срещаните видове инфраструктура, регистрирани в проучването, са пътища, електропроводи и градски зони. Същевременно много от биоместата по света са изправени пред бъдещо изграждане на допълнителни добивни индустрии като мини и инфраструктура за изкопаеми горива.
Изследователи от „Бърдлайф интернешънъл“, Световния фонд за дивата природа (WWF), Кралското общество за защита на птиците (RSPB) и университета в Кембридж разгледаха глобална мрежа от области, международно признати като критични за дивата природа, и известни като ключови зони за биоразнообразие (КЗБ). Те установяват, че сред 15 150 КЗБ три четвърти са пътища, а повече от една трета – електропроводи и градски зони. Изследователите разкриват още, че потенциалното развитие може да доведе до появата на допълнителни 2 201 КЗБ, в които се намират мини (увеличение с 292%), на допълнителни 1 508 КЗБ, в които се намира инфраструктура за добив на нефт и газ (увеличение със 72%), и на още 1 372 КЗБ, в които се намират електроцентрали (увеличение с 589%).
Според Международния съюз за защита на природата човешката инфраструктура е една от основните заплахи за биологичното разнообразие, тъй като води до унищожаване и фрагментиране на местообитанията, замърсяване, засилен лов и разпространение на инвазивни видове. Аш Симкинс, докторант по зоология от университета в Кембридж, който е ръководител на изследването, каза: „Обезпокоително е, че в повечето от местата, които са определени като критични за природата, има човешко развитие. Признаваме, че инфраструктурата е от съществено значение за човешкото развитие, но трябва да се строи разумно. Това означава в идеалния случай да се избягва или по друг начин да се минимизира инфраструктурата в най-важните за биоразнообразието места. Ако инфраструктурата трябва да бъде там, то тя трябва да бъде проектирана така, че да причинява възможно най-малко щети, а въздействията да бъдат подобаващо компенсирани на други места“.
Публикувайки работата си в списанието „Биолоджикъл консервейшън“, изследователите наслагват карти с данни за различни видове инфраструктура, категоризирани като транспортна, язовири и водохранилища, добивна промишленост, енергетика и градски зони. Енергетиката и добивната промишленост са единствените категории, за които са налични някои глобални данни за планираното развитие. Регионите с най-висок дял на планирани разработки в областта на добивната промишленост в КЗБ са Южна Америка, Субсахарска, Централна и Южна Африка, и части от Югоизточна Азия. Всички КЗБ, идентифицирани в Бангладеш, Кувейт, Република Конго и Сърбия, са изправени пред потенциала за развитие на добивни индустрии. Изследователите също така заявиха, че стремежът към възобновяема енергия, който изисква добив на благородни метали, използвани в слънчеви панели, вятърни паркове и батерии, трябва да се грижи за свеждане до минимум на въздействието му върху биологичното разнообразие.
Съавторът на изследването д-р Стюарт Бучарт, главен научен сътрудник в „Бърдлайф“ и изследовател от университета в Кембридж, каза: „На конференцията на ООН за биоразнообразието (Cop15) в Монреал миналата година правителствата се ангажираха да спрат изчезването на видове, причинено от човека. Мащабното унищожаване или влошаване на естествените местообитания в защитените територии за птиците може да доведе до масови изчезвания, така че съществуващата инфраструктура там трябва да се управлява така, че да се сведе до минимум въздействието, а по-нататъшното развитие в тези места трябва да се избягва, доколкото е възможно“.
Изследователите смятат, че инфраструктурата може да се различава по начина, по който води до загуба на биоразнообразие, и че е необходима допълнителна работа за проучване на нейното въздействие в отделните КЗБ, за да може да се научи повече за това как да се смекчи. Уенди Елиът, заместник-ръководител на отдела за дива природа във WWF, каза: „Инфраструктурата е в основата на нашите общества, осигурявайки водата, която пием, пътищата, по които пътуваме, и електричеството, което захранва поминъка. Това проучване показва колко е важно да се осигури интелигентно развитие на инфраструктурата, което да носи социална и икономическа полза за всички и същевременно да гарантира положителни резултати за природата. Осъществяването на тази цел ще бъде предизвикателството на нашето време, но при правилно планиране, проектиране и ангажираност то е напълно възможно“.