Усещате интензивно чувство на отблъскване, което обхваща цялото ви тяло, когато някой стърже с нокти по дъска, стена или друг предмет? Тази чувствителност се нарича мизофония, въведено през 2001 г. понятие, при което специфични звуци пораждат в човек негативни емоции, мисли и физически реакции.
„Не сте сами!“
Ново проучване в Обединеното кралство показва, че повече хора страдат от мизофония, отколкото се смяташе досега. Задействащите звуци включват още неща като дъвчене, сърбане, хъркане и дори звука, който някои хора издават при дишане, а ефектите могат да варират от леко раздразнение и гняв
до дистрес, който пречи на ежедневния живот.
„Нашето проучване улови сложността на състоянието“, обяснява клиничният психолог от Оксфордския университет Джейн Грегъри, която е съавтор на новото проучване. „Мизофонията е нещо повече от дразнене от определени звуци, става въпрос за това да се чувстваш в капан или безпомощен, когато не можеш да се измъкнеш от тези звуци“, коментира Грегъри.
772-ма доброволци попълват въпросник за потенциалните задействащи звуци и техните емоционални реакции, като са изследвани 5 аспекта на мизофонията: чувство за емоционална заплаха, вътрешни и външни оценки, избухване и въздействие. Изследователите също интервюират 26 души, които се самоопределят като страдащи от мизофония, и 29 души, които не смятат, че звуците им влияят.
„Разпространението на мизофония в Обединеното кралство е 18,4 процента“, установи екипът, обяснявайки, че тези открития са представителни само за Обединеното кралство и може да се различават в други части на света.
Много от звуците, които могат да предизвикат мизофония, също не са много обичани от по-широкото население.
Силното дъвчене предизвика най-голямо отвращение сред анкетираните, докато много от другите звуци предизвикаха широко раздразнение.
Но изследването открива две ключови разлики между хората с мизофония и останалото население.
Първо, негативните чувства към звуците, които всеобщо не се харесват, са по-често придружени от гняв и паника в по-чувствителната подгрупа на населението.
„Става въпрос за чувството, че нещо не е наред с вас поради начина, по който реагирате на звуци, но също така не можете да направите нищо по въпроса“, казва Грегъри. След това това може да доведе до вина, срам, безпокойство и оттегляне.
И накрая, хората с мизофония са по-склонни да се притесняват от звуци като нормално дишане и преглъщане, докато те не предизвикват никаква реакция сред общото население.
„Важно е, че нашето проучване разкри, че 1 от всеки 5 души в Обединеното кралство изпитва значителни мизофонични реакции, но само малка част е била наясно с термина“, обяснява Виторату.
„Това означава, че повечето хора с мизофония нямат термин, за да опишат това, което изпитват.“
По-малко от 14 процента от извадката са знаели за мизофония преди проучването.
„Може да бъде такова облекчение да разбереш, че не си сам, че други хора също реагират по този начин на звуци“, отбелязва Грегъри и добавя: „И да разберете, че има дума за това, което преживявате“.
Новото проучване на изследователите може да бъде полезен инструмент, който да помогне на други лекари да идентифицират онези, които са обезпокоени от състоянието.
„Нашите резултати показват, че мизофонията е относително често срещано състояние и са необходими допълнителни изследвания, за да се определи в кой момент това състояние води до дистрес, въздействие и нужда от лечение“, заключават изследователите.