България е изгубила 32,3% от своята кватернерна обща (за целия кватернер) гръбначна фауна. Това сочи първото обобщение върху кватернерната гръбначна фауна на България, което е публикувано от проф. Златозар Боев в списание “Geologica Balcanica”. Информацията е на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН).
Ученият е работил в продължение на четири месеца върху статията през зимата на миналата година, докато е бил у дома заради пандемията от КОВИД-19, разказа той за БТА. Никой до сега не се беше заел да направи такава равносметка, каза проф. Боев и допълни, че трябва да се прерови доста литература. Публикацията излиза в научното издание преди два дни.
Преглед на огромна по обем информация
Причината Боев да се захвани с всеобхватен преглед на кватернерната фауна е, че през последните четири десетилетия палеозоологията на гръбначните животни в България е в подем и се е натрупала огромна по обем информация за състава и миналото разпространение на почти всички групи сухоземни (и някои водни). Особен възход бележат палеонтологията на едрите, както и на дребните бозайници. Появиха се и се утвърдиха и две напълно нови направления – палеоорнитологията и археоорнитологията. Към 2023 г. изследванията върху всички групи гръбначни животни (с изключение на дребните бозайници) са съсредоточени в Националния природонаучен музей при БАН, отбелязва Боев. В огромен брой публикации в страната и в чужбина са публикувани множество данни за стотици видове бозайници и птици. Събрани сведения вече има и за влечугите, земноводните и някои риби.
Според Боев е имало необходимостта от един всеобхватен поглед върху цялото това палеофаунистично биоразнообразие. В това изследване се представят за първи път обобщените данни за последните 2,58 милиона години за 759 вида/таксона (най-малко 628 вида) от шест класа гръбначни животни от находища с кватернерни отложения в България: хрущялни риби Chondrichthyes (1 вид), лъчепери риби Actinopterygii (34 вида), земноводни Amphibia (18 вида), влечуги Reptilia (33 вида), птици Aves (299 вида) и бозайници Mammalia (374 вида). За всеки публикуван за страната таксон са приведени съответните литературни източници с тяхното пълно библиографиране. От друга страна гръбначната фауна за всеки етап от кватернера е сравнена с тази от другите етапи. Установено е, че гръбначната (по-скоро сухоземната гръбначна) фауна е била най-богата през късния плейстоцен (285 вида), следвана от калабрийската фауна (255 вида).
Изчезналите видове
Броят на изчезналите таксони, според проф. Боев, е впечатляващ. Изчезналите видове са 245, изчезналите родове – 80, изчезналите семейства – 16, а изчезналите разреди са пет. От тях три разреда са на бозайници (нечифтокопитни Perissodactyla, хоботни Proboscidea и примати Primates) и два – на птици (дроплоподобни Otidiformes и пустинаркоподобни Pteroclidiformes).
Изчезванията на ниво семейство са още по-големи – едно семейство земноводни (древножабови Palaeobatrachidae); две семейства влечуги (варанови Varanidae и аспидови Elapidae); три семейства птици (жеравови Gruidae, дроплови Otididae и пустинаркови Pteroclididae) и десет семейства бозайници (скокливцови Dipodidae, еомиеви Eomyidae, бодливи свинчета Hystricidae, сеносъбирачеви Ochotonidae, хиенови Hyaenidae, тюленови Phocidae, коневи Equidae, носорогови Rhinocerotidae, слонови Elephantidae и маймуни на Стария Свят Cercopithecidae), отбелязва ученият.
Най-засегнати са били дребните бозайници (предимно сем. хомякови Cricetidae с 52 таксона). Във висока степен обеднява и съставът на кухорогите (сем. Bovidae с 27 таксона) и канидите (сем. Canidae с 13 таксона).
Кватернерът – период от 2,5 млн. години с множество климатични промени, които влияят на живота на днешните български земи
Кватернерът започва преди 2 588 000 години и продължава до съвременността. Той се дели на два големи подпериода (епохи) – плейстоцен (от 2 588 000 години до 11 000 години) и холоцен (от 11 000 години до наши дни). Най-голям брой регистрирани семейства (79) гръбначни животни са установени в мегхалайския (отпреди 4200 г. до съвременността) етап, следван от гренландския (отпреди 11 650 г. допреди 8276 г.; 63 семейства) и късно-плейстоценския (отпреди 129 000 г. допреди 11 700 г.; 62 семейства) етапи.
На ниво разред и семейство, най-разнообразна е била фауната на гръбначните животни в мегхалайския етап (39 разреда, 79 семейства). В калабрийския (1,8 млн. г. – 774 000 г.) етап броят на родовете е бил три пъти по-голям, отколкото в нортгрипския (отпреди 8276 допреди 4200 г.), което показва, че палеоекологичната обстановка тогава е била най-разнообразна, според проф. Боев. През калабрия тя обуславяла най-голямо разнообразие на местобитанията на палеосредата.
Понеже от една страна периодът е голям – 2 588 000 години, от друга страна – територията на България е малка, но изключително разнообразна като местообитание и история на фауната, ако погледнем комплексно за такъв голям период може би не е чак толкова голям броят на изчезналите видове, каза Боев пред БТА. Според него в Северна Америка са изчезнали значително повече и по-големи видове от мегафауната през плейстоцена. В България може би не са толкова много, но една трета наистина не е малко. По думите му от гледна точка на промяната на природните условия е обяснимо. Той допълни, че в края на плейстоцена настъпват драстични промени в природната обстановка – изчезва Ледниковата епоха и се установява приблизително съвременният топъл климат.
Много голяма промяна настъпва и не могат да преживеят толкова видове животни, които са степни или бориални, северни. Сред тях той даде за пример т. нар. мамутова фауна – цял един комплекс от едри бозайници, които са живели през плейстоцена в цяла Евразия – от Испания и Великобритания чак до Япония. Целият този огромен свръхконтинент е бил населен с мамути, космати носорози и големороги елени, пещерни лъвове, червени вълци – много, много едри животни, които постепенно изчезват, разказа той. С промяната на екологичните условия първо изчезват растителноядните, а след това и хищниците, които се хранят с тях.
От кватернерните находища в България са описани като нови за науката един род, 25 вида и един подвид – сериозен принос към световната палеозоология. Те съставляват 2,2 % от всички известни до сега таксони от кватернера на България, е установил проф. Боев.
