Изследване потвърди, че викингите са били в Америка 500 години преди Христофор Колумб, съобщи сайтът на „Дейли мейл“, позовавайки се на научно изследване на Исландския университет.
Археолози са анализирали дървен материал от пет различни места в Западна Гренландия, които са били населявани в периода между 1000 и 1400 г. Резултатите показват, че някои от пробите са от видове, внесени от Америка и Европа, предаде БТА. Бучинишът и източният северноамерикански бор например не се срещат в Северна Европа по време на второто хилядолетие.
Според някои „саги“, разпространявани от викингските общества, първият европеец, стъпил на американския континент, е Лийф Ериксон. Именно той би трябвало да е донесъл дървен материал.
Източният северноамерикански бор се среща край река Макензи, Нова Скотия, и в Нова Англия. Бучинишът расте близо до Квебек, Ню Брънсуик, остров Принц Едуард, Онтарио и Нова Скотия.
Викингската „ера“ в европейската история продължава от 700 до 1100 г. По това време много викинги изоставят родните си места в Скандинавия и пътуват с корабите си до други страни като Британия и Ирландия. Когато жителите на Британия за първи път видели викингски кораб, те му устроили посрещане. Викингите обаче воювали с местните хора, плячкосвали църквите и палели постройките. В Британия ги наричали „датчани“, но всъщност викингите идват от Норвегия, Швеция и Дания.
Името „викинги“ идва от старонордически и означава „пиратско плаване“. Първото викингско плаване, записано в хрониките на англо-саксите, е от около 787 г.
Според учените откритията за пренесен дървен материал показват, че жителите на Северна Европа са имали достатъчно добри кораби, за да достигнат до източното крайбрежие на Северна Америка няколко века преди Колумб. Много историци предполагат, че викингите, живеещи на о. Гренландия между 985 и 1450 г., са използвали желязо и дърво за строеж на кораби и създаване на изкуство. Вероятно местните дървета не са били подходящи за техните цели.
Изследването, публикувано в сп. „Антикуити“, е плод на намерението на учените да установят пропорцията между привнесен и местен дървен материал, както и откъде идва „вносният“. За установяването на произхода на дървото с микроскоп е изследвана клетъчната структура. 0,27 процента от пробите са от привнесени видове – от Северна Америка или от Европа.
