В гора в южната част на Чили гигантски патагонски кипарис, който очаква скоро да получи официално сертификат за най-старото дърво на планетата, вероятно съдържа ценна информация за науката по въпроса за адаптацията към климатичните промени, съобщи АФП.
Този патагонски кипарис (Fitzroya cupressoides), висок 28 метра, с диаметър четири метра и наричан „Прадядото“, се смята, че е на около 5000 години. Това означава, че е по-стар от признатия за най-старо дърво бор Матусал на 4850 г., който расте на пазено в тайна място в САЩ.
„Той е оцелял. Нито едно друго дърво не е имало възможност да живее така дълго“, каза Антонио Лара, изследовател в университета Аустрал в Чили и в Чилийския център за климатични науки, който е в екипа по изучаване на възрастта на кипариса.
Дървото, което расте в Лос Риос, на 800 км южно от Сантяго, е оцеляло в горски пожари и от свръхексплоатацията на дървета от този ендемичен вид за Южна Америка, чиято изключително устойчива дървесина се използва от векове за строителството на сгради и кораби.
Още преди да е вписан от Световните рекорди на Гинес, кипарисът привлича туристи на едночасова разходка през гората от по-млади дървета, на 300-400 години. Хората се снимат пред огромното дърво, покрито от мъхове и лишеи. Популярността му накара Националната служба по горите да увеличи броя на горските служители и да ограничи посещението чрез предварителна регистрация.
„Прадядото“ е открит през 1972 г. от горския служител Анибал Енрикес, който не искал хората, туристите, да знаят къде е дървото, защото знаел, че то е много ценно, казва дъщеря му Нанси Енрикес, който също е горски рейнджър.
Джонатан Баричивич, внук на Анибал, днес е един от учените, които изследват вида в Лабораторията по науки за климата и околната среда в Париж. През 2020 г. той и Антонио Лара вземат проба от дървото с най-голямата съществуваща ръчна пробивна машина, макар да не успяват да стигнат от сърцевината му.
Пробата е определена на възраст 2400 г. и благодарение на компютърен модел може да се допусне, че дървото е на 5000 години, обяснява Баричивич, който скоро ще публикува изследването си.
Смята се, че 5000-годишното дърво е „капсула на времето“, която съдържа информация за миналото и за това как тези дървета са се адаптирали на промените в климата и в околната среда.
Подобни възрастни дървета са рядкост. Повечето са на по-малко от 1000 години, много малко живеят повече от 2000-3000 години.
„Те са като отворена книга“, казва Кармен Глория Родригес, асистент по дендрология в Южния университет. Тези дървета показват кои са били сухите години и дъждовните години, могат да дадат сведения за пожари и земетресения.
Това са символи на устойчивост и адаптивност. Ако тези дървета изчезнат, с тях ще изчезне и ключът за това как животът се адаптира към промените на планетата, каза Баричивич.
