Една значителна територия в Западния Балкан на сръбска, но също и на наша територия би трябвало да е местообитанието на една неголяма популация от рисове. Това разказа пред БТА проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН).
Проф. Спасов заедно с Асен Игнатов (НПМ-БАН) и Цветан Михайлов, специалист по дивеча от дивечовъден участък в Западна Стара планина, представят данни за редовната поява на риса (Lynx lynx) по северозападната ни планинска граница. Тяхната статия, в която е включена и снимка на “уловен” с фотокапан рис на българска територия, е публикувана в последния брой на научното списание Historia Naturalis Bulgarica.
Рисовете имат големи индивидуални територии и за това виждането на едно такова животно е трудно, още повече, че то е много потайно. Понякога можеш да живееш години наред в съседство с него и да не го забележиш, разказа проф. Спасов.
Рисът – хищникът, изчезнал от България през 40-те години на ХХ в.
Той отбеляза, че рисът се смята за изчезнал от страната ни в първата половина на 40-те години на миналия век. Бях още съвсем млад изследовател, когато правехме първото издание на Червената книга и разпитвайки тогавашния библиотекар на Рилския манастир, се добрах до информацията, лично разказана от него и негови впечатления, каза Спасов. Ученият допълни, че библиотекарят му е разказал нещо, което е видял – през 1941 г. немски войници са убили рис в резервата „Парангалица“ в Рила и са го носили на една тояга на раменете си.
Това сведение сложихме тогава в първото издание на Червената книга, като най-късните сигурни данни за присъствието на риса у нас, обясни професорът. След това от различни места в страната се появяват сведения за хищника, макар че за нито едно от тях учените не могат да бъдат 100 процента сигурни.
В началото на новия век са открити следи от рис, посочи Спасов. “Наш колега беше заснел следи именно в района, където сега е видян рисът – в Западна Стара планина. Отидохме на място, говорихме с Цветан Михайлов, който беше директор на Ловно стопанство. Той ни разказа, че го е видял година преди това и направихме подобна публикация още тогава, в която описах и всички известни случаи, колкото и да са несигурни, за намирането на риса у нас”, разказа Спасов. Това първото сигурно сведение за наличието на голямата котка в българските гори е от 2004 – 2005 г. За съжаление, на същото място през 2006 г. е установен бракониерски убит рис, допълни ученият.
След това рисът продължи да се появява по нашата западна планинска граница. Имаше сведения пак за Западна Стара планина, за Осогово, където беше сниман от наша колежка. Но, за съжаление, имаше също и сведения за бракониерски убити животни, отбеляза още ученият.
Рисът идва в България от Карпатите (Румъния), където има голяма популация
Това, че се появява именно по западната граница, и то северозападната граница не е случайно, според проф. Спасов. През последните десетилетия се обособи макар и неголяма популация на риса в Източна Сърбия. Те идват от Карпатите в Румъния, където има голяма популация. Тези рисове преминават през Дунава, през Железни врата, тъй като през последните години там нивото на реката във връзка с бентове и язовири е спаднало, разказа ученият. Той отбеляза, че това явно е възможно. Доказателство е намерен удавен рис преди доста години в рибарски мрежи точно на това място на Дунава, посочи той. Така карпатският рис навлиза в Източна Сърбия и оттам се опитва да се разсели по нашите планини, разказа Спасов и допълни, че това, което го спира за сега, явно е бракониерството.
В западните части на страната има и други данни за наличието на тайнствения хищник. През 2008 г. и малко след това, поне на два пъти рисът беше заснет в Осогово. Малко по-късно в Осогово беше наблюдавана и диря на мъжко и женско животно, които са били явно в двойка в брачния период. По-късно са получени някои други, макар и несигурни, сведения за наличие на хищника в страната. Последната информация е от миналата година и е за дочут от специалист зов на разгонен рис, отбеляза Спасов, като допълни, че все пак това е косвено сведение.
Има също и информация за рисове, които са били убити бракониерски, колкото и да е трудно да се докаже това за едно или друго място, допълни ученият. “Няма никакво съмнение, че тази популация, която вече съществува, макар и неголяма, на нашата западна граница, най-вече в Западна Стара планина, се опитва да се разсели, защото младите рисове са в търсене на нови територии, избягвайки възрастните животни, които вече са станали техни конкуренти, разказа ученият и посочи, че те могат да изминат много километри.
Големият проблем пред рисовете – бракониерството
Това, което ги спира, не е нищо друго освен бракониерството, отбеляза ученият. И затова намирането на този рис в Западна Стара планина е толкова важно, посочи той. Първите наблюдения са от 2017 г., а снимката е направена през 2020 г. Тези факти показват, че това животно регулярно идва на наша територия, допълни Спасов.
“Разбира се, радостно е това, че рисът отново със сигурност се появява на наша територия. Надявам се, че това ще е стимул за това да се вземат мерки той да стане редовна част от едрите бозайници на нашата фауна”, каза ученият.
Преди повече от 10 години е направено предложение за създаването на природен парк “Западен Балкан”, който да е съчетание с вече съществуващия такъв парк на сръбска територия. То е било пратено някога до Министерството на околната среда и водите, разказа Спасов и допълни, че тогава нищо не се е случило. Сега това предложение е преработено и изпратено отново. Много се надявам, че то ще бъде реализирано и по този начин както в ловните стопанства, които се намират там, така в целия този парк ще има по-голям шанс за опазването на тази популация, която ще послужи за основа за разселването на животното в нашите планини и навътре в страната, каза проф. Спасов.
Както за учените, така и за бракониерите това животно също е много атрактивно, разказа още проф. Спасов. За тях това е страхотен трофей, с който могат да се хвалят: “Ей, аз застрелях рис”, обясни Николай Спасов. По думите му, има хора, които са готови както да застрелят мечка, така и да хванат вълк или рис. Това е едра, хищна котка и той се чувства герой, каза Спасов. Много ловци биха разбрали едно такова поведение, според учения. Самият факт, че рисът не може да направи популация в нашата страна, а стои на западната ни граница, говори точно за това, допълни проф. Спасов.
