Ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса Целзий ще предотврати излизането на климатичните промени извън контрол, но не и масовото тежко положение на хора в развиващите се страни, предупреди в сряда консорциум от 50 изследователи, цитирани от АФП.
Около 200 млн. души в бедните региони ще бъдат изложени на непоносима жега, а половин милиард ще се сблъскат с разрушителните последици от покачването на морското равнище, дори ако светът спази горната граница от +1,5 градуса Целзий спрямо края на XIX век, определена от Парижкото споразумение. Това се казва в изследване, резултатите от което са публикувани в сп. „Нейчър“, предаде БТА.
Този сценарий сега се смята за оптимистичен, докато емисиите на парникови газове остават на рекордно високи нива, а учените от Междуправителствената експертна група за климатичните промени към ООН (IPCC) смятат, че настоящите политики водят до затопляне от 2,7 градуса Целзий до края на века.
Средната температура на повърхността на Земята вече се е повишила с почти 1,2 градуса Целзий от прединдустриалната епоха, което според авторите на изследването вече е твърде високо.
Ако не искаме големи части от човечеството да бъдат изложени на „големи щети (…), правилната граница трябва да бъде определена на 1 градус Целзий или по-малко“, а концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата – сега 420 частици на милион – трябва да бъде намалена до 350 части на милион, казват учените.
„Ние сме в антропоцена, който застрашава стабилността и устойчивостта на цялата планета“, обяснява Йохан Рокстрьом, водещ автор на изследването, като има предвид новата геоложка епоха, белязана от отпечатъка на човека върху планетата.
Йохан Рокстрьом е един от създателите на концепцията за „планетарни граници“ – червени линии, които не трябва да се преминават. През 2009 г. той и колегите му определят девет от тези граници и изчисляват, че три от тях вече са надхвърлени: парниковите газове, които затоплят планетата, ускоряването на изчезването на видовете и излишъкът на азот и фосфор в околната среда (главно от торове).
Оттогава сме преминали още три: обезлесяването, прекомерната употреба на прясна вода и повсеместното присъствие на синтетични химикали, особено пластмаси.
Замърсяването с частици, което всяка година съкращава живота на повече от четири милиона души, може да бъде добавено към списъка през тази година, а подкиселяването на океаните може да не остане по-назад.