Остатъци от ДНК на морска костенурка бяха открити във вкаменени останки, датиращи отпреди 6 милиона години – рядък случай на идентифициране на генетичен материал на гръбначно животно в такива древни вкаменелости, съобщи Ройтерс.
Древното животно е тясно свързано с днешните костенурки от видовете атлантическа ридлея и маслинова ридлея.
Изследователите обясниха, че някои костни клетки, наречени остеоцити, са били отлично запазени във вкаменелостта. Останките бяха изкопани по карибското крайбрежие на Панама през 2015 г. Вкаменелостта на древната костенурка е частична, но със сравнително цялостна черупка. Костенурката е била дълга около 30 см, казаха още експертите.
В някои от остеоцитите клетъчните ядра са запазени и са реагирали на химичен разтвор, който е позволил на изследователите да разпознаят наличието на остатъци от ДНК – молекулата, която носи генетична информация за развитието и функционирането на организма, каза палеонтологът и водещ автор на изследването Едуин Кадена.
ДНК молекулите не са особено трайни, но при подходящите условия остават запазени в някои древни останки. Миналата година изследователи съобщиха, че са открили ДНК от животни, растения и микроби, датиращи от преди около 2 милиона години, в седименти в отдалечената най-северна точка на Гренландия.
Кадена каза, че единствените вкаменелости на гръбначни животни, по-стари от тази костенурка, които са били открити с подобни остатъци от ДНК, са били остенките на два динозавъра – тиранозавър, който е обитавал планетата преди около 66 милиона години, и брахилофозавър, който е живял преди около 78 милиона години. Кадена добави, че са били открити също и остатъци от ДНК на насекоми, датиращи от преди десетки милиони години.
Древната костенурка е от същия род като два от седемте вида живи морски костенурки в днешно време – атлантическата ридлея, която е най-малката морска костенурка в света, и маслиновата ридлея.
Атлантическата ридлея има глава с триъгълна форма и леко заоблен нос. Тя обитава предимно Мексиканския залив. Маслиновата ридлея, която много прилича на атлантическата, обитава най-вече тропическите райони на Тихия, Индийския и Атлантическия океан.
Вкаменелостта на древната морска костенурка свидетелства за най-стария известен представител на рода и допринася за разбирането ни за еволюционната история на тези животни, казаха изследователите. Те не са идентифицирали костенурката по вид, защото останките са твърде непълни, добави Кадена.
„Всяка вкаменелост, всяко място с вкаменелости има специфични условия за съхранение, които в някои случаи биха могли да благоприятстват запазването на оригинални биомолекулни остатъци като протеини и ДНК“, разказа Кадена. „Може би в бъдеще и с повече изследвания от този тип бихме могли в даден момент да секвенираме много малки части от ДНК и да направим изводи за техните близки роднини или да включим тази информация в по-широко молекулярно еволюционно изследване.“