Опитвам се да внуша на моите възпитаници, че те трябва да бъдат истински личности, като се опитват да внесат нещо свое в българската естрада, а не да подражават единствено на чужди образци. Думите са на големия български изпълнител от близкото минало Георги Кордов. Днес се навършват 90 години от рождението на един от пионерите на българската поп музика.
От 1974 до 1995 г. той е преподавател по пеене в естрадния отдел при Българската държавна консерватория (БДК, днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). Той е първият български хабилитиран преподавател в това обучение. По-късно преподава и в Нов български университет, където негови възпитаници са Кичка Бодурова, Георги Христов, Ваня Костова, Ирина Флорин.
ОТ 12-ГОДИШЕН ИЗНАСЯ КОНЦЕРТИ, НА 13 ВЛИЗА В СТУДИО
Георги Николов Кордов е роден на 25 юли 1934 г. в Хасково. От малък се увлича по музиката. Концертната му дейност започва през 1946 г. в родния му град като солист в ученическия хор. През 1947 г. участва в Републиканския музикален фестивал, в София, и получава първа награда. Същата година, когато е на 13, за първи път влиза в студиото на радио „София“ и записва песента „Ратайче“, с която печели награда за отлична интерпретация на Първия младежки фестивал в Прага (1947). Там получава диплом за отлично представяне.
През 1948 г. постъпва в Средното музикално училище, в Пловдив, което завършва със специалностите пеене и дирижиране. Завършва класическо пеене в БДК през 1957 г. в класа по оперно пеене на проф. Елена Ангелова-Орукин. Учи и в оперната школа при консерваторията с ръководител Драган Кърджиев.
ПЪРВИ ЛАУРЕАТ НА ПЪРВИЯ ЕСТРАДЕН КОНКРУС
По идея на диригента Георги Белчев, през 1953 г. Георги Кордов се включва в състава на сформирания „Мъжки вокален квинтет“ по подобие на прочутия германски секстет „Комедиан хармонис“. Първи тенор е прочутият Ари – Аспарух Лешников, втори тенор – „лиричният“ Данаил Николов, баритони – Георги Белчев и Георги Кордов, и бас – Димитър Манолов.
През 1954 г. в столичната зала „България“ се провежда Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство, на което жури, оглавявано от проф. Георги Златев-Черкин, излъчва Георги Кордов за лауреат.
В концертния му репертоар са включени песни от Франц Шуберт, Роберт Шуман, Едвард Григ, Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев. Следващите концертни изяви на Георги Кордов са като солист на Ансамбъла за песни към Българското радио, в който постъпва в началото на 1958 г.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ПОП МУЗИКАТА В БЪЛГАРИЯ
През 1958-1959 г. започва активната самостоятелна концертна дейност на Георги Кордов. Принос за това имат Българското радио и Българската телевизия, където той прави първите си записи. През 1959 г., когато се открива телевизионната кула, най-напред е пусната негова композиция – „Вечерна песен“, която по-късно става сигнал на радиото.
През 1960 г. Георги Кордов инициира създаването на сходната формация „Приятели на песента“, в която са тенорите Данаил Николов и Моис Леонов, баритонът Ангел Заберски и басът Атанас Паришков, – със задачата да осъществяват студийна звукозаписна дейност в радио „София“. През 1962 г. взимат участие във Второто общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство и са удостоени с лауреатско звание. Паралелно с това, Георги Кордов започва да осъществява самостоятелна солистична дейност, изпълнявайки различни песни от прохождащата поп музика, наричана тогава естрада или забава. Заедно с него, в този процес се включват и други певци като Екатерина Ванкова-Коларова, Ирина Чмихова, Маргрет Николова, Данаил Николов.
От есента на 1963 г., в продължение на 12 години, Георги Кордов е солист в естрадата на армията.
СВЕТОВНИ НАГРАДИ
Георги Кордов участва в редица международни песенни фестивали и конкурси. Лауреат е на Световния фестивал на младежта и студентите в Хелзинки, Финландия (1962). Носител е на втора награда от Международния конкурс за естрадни изпълнители в Рен, Франция (1965), втора награда за изпълнение на третия фестивал „Златният Орфей“ (1967), четвърта награда от конкурса за „Музикалната купа на Европа“ (1970) в Берн, Швейцария, съвместно с Йорданка Христова и Богдана Карадочева.
Композиционните си опити прави още в музикалното училище в Пловдив, но първата публикувана песен е „Неделя следобед“ с текст на Богомил Гудев, с която печели втората награда на „Златният Орфей“.
ПРИНОС КЪМ ДЖАЗ МУЗИКАТА В БЪЛГАРИЯ
От 1974 до 1984 г., като секретар на Съюза на музикалните дейци, осъществява доста полезни начинания – както за изясняване на ролята на забавното изкуство в страната, така и разширяване на неговата артистична територия в комплексния български живот. Неговият решителен принос за официализирането и популяризирането на джаз изкуството в България е откриването през 1974 г. на „Джазклуб“ в съюзната сладкарница „Опера“ и провеждането на Първия преглед на българските джазови оркестри във зала „Универсиада“ през 1977 г., който прераства в международен фестивал.
Георги Кордов се изявява и като композитор на естрадна музика. Изпълнява и записва много песни, сред които „Приказка“, „Влюбената хармоника“, „Аз искам да те помня все така“, „Брезите и момчето“, „Вечерна песен“. Един от големите му хитове е „Приказка“ от Йосиф Цанков и „Малка къща сред полето“ в дует с Маргрет Николова. Песни за него композират Емил Георгиев, Бенцион Елиезер, Димитър Вълчев, Тончо Русев, Ангел Заберски („Ти идваш, любов“ и „Брезите и момичето“).
Умира на 16 януари 2006 г.
/ДД
/МВ/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници: Енциклопедия А-Я, том 3, 1982, БАН, с. 559.; в. „Континент“, бр. 19/24 януари 1994 г.; в. „Нощен труд“, бр. 76/26 април 1994 г.; в. „Демокрация“, бр. 203/1 август 1998 г.; в. „Новинар“, бр. 156/11 юли 2009 г.; https://www.bgestrada.com/bgestrada/index.php?q=content/Георги%20Кордов; https://archives.bnr.bg/georgi-kordov-v-estradata-ne-se-vliza-prez-mnogo-vrati/.